+ Парите, отделени от бюджета за Изпълнителната агенция по горите, са намалени с 30% за периода 2013-2017 г., отчитат специалистите

Бракониерската сеч в България не само не намалява, а има тенденция на повишение през последните няколко години. Ако не се предприемат по-крайни мерки от страна на държавата, незаконната дървесина скоро ще надвиши с повече от половината законно добитата.

Това показват данните и анализът от последния доклад по темата на природозащитната организация WWF, който обхваща периода 2013-2017 г. Чрез незаконен добив на дървесина сивият сектор в горското стопанство генерира скрити приходи, равняващи се на 150 млн. лв. годишно, сочат изчисленията в доклада. Това са огромни загуби за държавата, които, ако излязат на светло, могат да се вложат в ефективни мерки за решаване на проблема, коментират специалисти. От организацията поставят под въпрос ефективността на мерките, които държавата предприема за овладяване на проблема в последните години, и призовават за по-краен и категоричен подход. Според тях една от основните посоки трябва да е стимулиране, по-високо заплащане и защита на горските служители и инспектори. Годишният обем на незаконната сеч се равнява на между 2.4 млн. и 2.7 млн. куб. метра и в момента надвишава с 1/3 официалния добив. Злоупотребите в горите продължават, а бракониерските схеми са различни: от маркиране на дърветата за сеч, до продажбата и извозването на добития дървен материал.

Бедността като

основен фактор

Основен фактор за незаконния дърводобив са високите нива на бедността, която се е покачила с 9% през последните години - 700 домакинства са под прага на бедността в България, подчертава Тома Белев от Асоциацията на парковете в България, който представи част от анализа. "Дори и 10% от тези хора да крадат – от крайна нужда и липса на алтернатива, това прави големи количества незаконна сеч, а срещу нея стоят едва 370 души, които пазят горите, това е крайно недостатъчно и неефективно", коментира Белев. По думите му, проблем е как стига дървесината до клиентите. Една от причините е, че парите, отделени от бюджета за Изпълнителната агенция по горите, са намалени за този период с 30%, за същото време се увеличава и бедността на населението. Има и 15% увеличение на средния разход на дървата, които се плащат от държавата на бедни домакинства.

Броят на горските инспектори пък е намалял с 10%, а сред обясненията за тази тенденция са липсата на стимули, мотивация, ниски заплати и рисковете за сигурността на служителите. Фиктивността на административно наказателни производства, несъбирането на наложените глоби и санкции, също спомагат нелегалния дърводобив - само 15% са събраните глоби за периода. Природозащитниците отбелязаха като критика, че медиите нямат рубрики, специално за теми, свързани с горите, а в същото време 40% от територията на страната ни представлява гори.

Природозащитниците искат промени в три посоки - организация, законова рамка и човешки ресурс. Добромир Добринов от WWF представи препоръките на експертите от организацията за спешно справяне с проблема.

Хората в сектора

са важни

Държавата е направила много стъпки в посока защита на горите през последните години, но фактът, че негативната тенденция продължава, показва, че те не дават резултати, казва Добринов. Представители на агенцията, които присъстваха на събитието, не успяха да дадат обяснение защо се случва това.

"За изминалите пет години бяха предприети редица мерки - нормативни, технологични и технически за спиране на незаконния добив, но вниманието към ключовия фактор - хората, които прилагат мерките, не беше достатъчно," коментира Нели Дончева.

Според нея трябва да се насочат усилия именно към хората в сектора и да се помисли за тяхната защита, за компенсации за тежкия труд, който извършват, за липсата на материален ресурс за тяхната работа. "Не е редно горските да нямат средства за бензин за охраната на горите, а да опазват ресурс за милиони", коментира експертът.

Природозащитниците смятат за съществено и обществото да се информира регулярно за действията, които държавата предприема, Изпълнителната агенция по горите да изготвя ежегоден доклад за състоянието на горите, който да се публикува, както и да се отчита за свършената работа. Министерството на земеделието също трябва да дава отчет за обемите на облата дървесина.

Екоорганизациите за пореден път настояват Изпълнителна агенция по горите да излезе от под шапката на Министерството на земеделието, храните и горите, за да оказва независим и ефективен контрол. По-високи заплати и повишаване на квалификацията на горските инспектори ще помогнат, смятат от WWF. Електронните търгове, които се въвеждат като практика от няколко години, трябва да бъдат наложени като единственият възможен вариант. Сред мерките, които според тях ще бъдат от полза, са финансирането на сектора, стимулирането на сертификацията на горите. (От в. Дневник)

(Бр. 14/2018 на „Златоградски вестник”)