Евтим ЦВЕТКОВ

Гледах на живо посрещането на хърватския футболен отбор по магистралата към Загреб, веднага след края на финалния им мач с отбора на франция. И виждам колко много може да направи един задружен спортен тим за своята страна – изблик на патриотизъм, национални знамена, популярни хърватски песни. Гордост и национално достойнство – това е основното.

Включително отношение към полезни международни каузи – срещу окупацията на Украйна, категорично изразено както от двамата футболисти, така и от феновете по стадионите, взривили „руския мир” с мощни възгласи „Слава Украину!” - та хърватите ли не знаят какво е несвобода и окупация, преживели тоталното и  нагло сръбско управление на страната им, от което се отърваха чрез война и хиляди жертви...

Така, докато шефа на нашенското БФС обясняваше как България е малка страна и не може да иска високи футболни върхове, братска Хърватия показа на цял свят, че няма такова нещо „малка страна” - има борчески и достойни нации и такива, позволили на шепа управляващи мафиоти да превземат страната им и всичко да се срине. Включително спорта, станал удобно място за пране на пари и вихреща се корупция!

И докато в последните 20 години Хърватия инвестираше сериозни усилия и средства в израстването на собствените си клубове и спортисти, у нас се пръскаха огромни пари за сръбски и други чужди играчи...

И разликата в резултатите ги виждаме днес – едно ново поколение хърватски футбоолисти превзема спортните върхове, а нашите – играят карти по плажовете на Бяло море и Адриатика.

Затова – за Хърватия и хърватите, с които сме от едно и също историческо родово коляно, и е единственият ни възможен партньор на Балканите - поздравления!

А за Украйна - свобода! И слава...

(Бр. 13/2018 на „Златоградски вестник”)