+ Макар и прокламирани единствено като „помашки”, текстът и песните в новия сборник доказват точно обратното – изконния български език, фолклор и произход на хората в Ксантийско...

 

Ефим УШЕВ

 

 

Тези дни в Ксанти излезе поредната книга на гръцкия филолог и фолклорист Петрос Теохаридис, автор и на широко обсъждания в България двутомен речник с „помашката” лексика от района на Западна Тракия – Ксантийско и Гюмюрджинско, под заглавие „Помашко-гръцки речник” и „Помашко-гръцка граматика” (Солун, 1995).

 

Новата му книга сега представлява сборник с текстове на родопски песни и е издание на „Помашко дружество в Ксанти”, във внушителния тираж от 1000 екземпляра. Тя съдържа и СD към нея, със 117 записани народни песни, правени в гръцката част на Родопите (района на Ксанти) през последните двайсетина години.

По повод публикуването на новата книга с народни песни, местният българин от с. Пулево, Ксантийско - Ридван Караходжа, се е поровил и е събрал от интернет стари файлове с достатъчно материали от цяла ​​българска Родопа, като ги е предал „опаковани” в PDF-формат, за по-лесно гледане и четене.

„Някои от песните са с много малки различия в текстовите им и изпълнителски варианти, казва Ридван, но и така ясно се вижда техния български произход – като език, мелодика и територия на разпространение”.

Редом с тези свои сравнителни находки, той е публикувал и статия за книгата в своя блог, където по-подробно излага мнението си. Тук той дава наличната и в сборника на Теохаридис българска песен „Стани, стани, челебийче”, определена от Теохаридис, както и всички останали в книгата му, като „помашка”, известна у нас под заглавие „Заспало е челебийче”, една основна песен в репертоара и на Радка Кушлева.

Всъщност песента е

 

записана от музиколога

Ангел Букурещлиев

 

в Смолянско от Марийка Гьоргова още през 1897 г. и съответно нотирана в негов сборник от 1934 г. –  СБНУ, кн. 39, ч. 1. Но като една от най-популярните песни от българския фолклор тя е записвана и публикувана със същото заглавие и от други наши изпълнители и съответно включвана като текст и нотиране в сборниците на Владимир Примовски (сб. „Ела се вие превива”, С, 1952), има я и в том на Николай Кауфман (сб. „Народни песни от Родопския край”, С, 1970). Златоградският вариант на същата песен пък е наличен и в сборника на Е. Ушев „Златоградска народна поезия” (С, 2002), записана от Вера Филипова в Златоград още през 1978 г. Разбира се, вземаме тази песен просто като пример, но същото може да се каже и да бъде проследено за всяка от останалите в ксантийската книга.

По информация на Ридван Караходжа, издаването на този сборник е било първоначално замислено и като провокация към България, тъй като са били предвидени за включване и текстове-измислици, „записани” уж от стари местни хора, предаващи като съдържание злодейства на български хайдути, нападали и тероризирали местните „помаци”. Когато обаче потърсил посочените „източници” на „песните”, станало ясно, че те са несъществуващи, защото такива хора в соченото село никога не са живяли.

„Казах им, че тази работа няма да им мине така и ако ги публикуват, ще изляза с опровержение за съзнателна фалшификация от тяхна страна, с цел злепоставяне на България в исторически план. И сега виждам, че в издадения сборник тези фалшифки липсват”, казва Ридван пред местния „Златоградски вестник”. И селекцията включва изцяло автентични песни, изпълнени от ксантийски родопчани в нестудийна, бих казал домашна обстановка, понякога с личните им музикални инструменти. Затова

 

сборникът на Теохаридис

несъмнено буди интерес,

 

а авторът категорично заслужава адмирациите ни. Все пак, събрана и издадена в книга с диск е немалка част от ксантийския български фолклор, който, макар и известен на българската публика и фолклористика от множество наши сборници през годините, представя в DVD изпълнителското майсторство на местни тамошни изпълнители, най-често самоуки музиканти, носители на една вековечна българска певческа традиция от Ксантийската част на Родопа, която беше „скрита” и неизвестна за нас през годините на цяло едно столетие. Ценното е, че изпълнители на песните са обикновени хора, а не професионалисти. Някои от тях са може би вече покойници, но песните, които изпълняват, са ни известни от техните живи днешни наследници, налични и в моя сборник за ксантийския фолклор със CD, излезнал под заглавие „Изсуши ме, изгори ме...” (Варна, 2012). Сред които са великолепната певица Емине Буруджи от с. Демерджик (дн. Димарион), невероятния певец от с. Салища (дн. Главки) Али Ронго, оригиналният във всяко отношение Мустафа Ахметчик от с. Долап хан/Измисъ (дн. Сминти) и др.

Колкото до публикуваните текстове на песните, с всичките кусури при записването им (все пак Теохаридис е грък и много от родопските звукове и диалектен изговор са му чужди), те също са свидетелство за диалектните особености на българския език в гръцката част на планината. И най-важното – тъй като те са неизвестни за новите поколения родопчани и в Гърция, и у нас, да се надяваме, че така публикувани, те ще могат да събудят любопитството на любознателната интелигенция от двете страни на днешния „Еврорегион Родопи” от района на Златоград-Ксанти.

Макар и направен с цел за пореден път да прокара гръцката теза за небългарския характер на тамошното население, всъщност този нов сборник с родопски песни от Гърция отново показва тяхната българска същност и родство.

 

И доказва на гръцката

общественост

едно единствено нещо –

 

че това българоезично население, заедно с цялата му територия, е изкуствено, политически „пришито” навремето към гръцката държава. Някога македонския политик Любчо Георгиевски, визирайки исконния произход на македонската народна песен, изказа крилатата фраза: „Бугария е майката на македонската песна”. След поредния родопски сборник в Ксанти, можем без колебание да кажем и тук, че наистина - България е майката на родопската народна песен и в Гръчко.

Което проличава от всяко от заглавията на песните. Ето някои от тях: „A bre, malke mome”, „Tokni mi, momka, vоditsa”, „Na sartse mo piye, milа mamo”, „Ogan mi gori i gasne”, „Turtsi sa zbirat, tarnovat”,  „Glеday me, glеday, lube”, „Goritse, sitna, zelena”, „Sichko yot zeme izliza”… И все така, до 117! Точно затова са поздравленията ни към г-н Теохаридис. От всички тях сега избираме да публикуваме една кратка, игрива детска песничка, с многократно повтарящи се стихове, под заглавие „Думу, думу - дум...”, изпята в с. Солища ( дн. Главки).

 

...

Думу, думу – дум,

думу, думу - дачка,

стара котка сас мустачка.

Звездыне са на таванон,

младыне са пад йорганон.

Думу, думу – дум,

думу, думу - дачка,

старыне са на таванон,

младыне са пад йорганон.

Думу, думу – дум,

думу, думу – дачка,

стара котка сас мустачка,

звездыне са на таванон,

младыне са пад йорганон.

Думу, думу – дам,

думу, думу – дачка,

стара котка сас мустачка...

 

(Бр. 12/2018 на „Златоградски вестник”)