Каквото и да правиш, където и да отидеш, където и да се скриеш, няма да избегнеш своя кръст! Този кръст е пътят на спасението! Всеки отива там, където Бог го призовава, за да го доведе до Своя рай, да го доведе до Царството Си. Всички пътища водят до Бога, стига да Му съдействаме, стига само да не се противим на кръста, който Той ни дава, да не протестираме.

Много е важно да превърнем своя кръст в трон, така както Господ е направил със Своя кръст. Затова на кръста пише: „Цар на славата“. За едни тази слава се крие в кръста на семейството, при други – в монашеството. Болката и жертвата довеждат човека до смирение, до зрялост. За семейните бракът не е присъда, той не е път без надежда за връщане и промяна. Той е път на богопознание, човекопознание, път на спасение.

Всяко дете се нуждае от качествен живот. Трябва да му се помогне да познае себе си, да познае света около себе си, да познае Бога, да познае истината.

Научете децата да обичат. Научете ги да се молят. Научете децата да коленичат, да се жертват, да се смиряват. Показват ли родителите какво е смирение? Виждат ли децата как родителите отстъпват, как искат прошка, как губят правото си, как не възразяват? Виждат ли те как родителите издържат на болката без да негодуват, без да се възмущават, а също и как признават своите грешки?

Едва тогава децата разбират защо живеят, ще знаят целта на живота си и къде отиват. Това е възпитание, което се предава от поколение на поколение по безшумен и незабележим начин. То не се вижда, но се осъществява... (Из сб. „Завинаги любов“,

том II, 2016)

(Бр. 11/2018 на „Златоградски вестник”)