Янко ГОЧЕВ

По време на Междуисъюзническата война 2-ра Тракийска дивизия на ген. Димитър Гешов разгромява сръбската Тимошка дивизия - 21. 06. 1913 г. На снимката тук е като командир на Първа българска армия през Първата световна война на Битолския фронт в Македония, 1916-1918 г., с отличията си, които са цяла колекция, заслужена награда за една блестяща кариера на български военачалник, който все още няма паметник нито в родния му Свищов, нито другаде, какъвто безспорно заслужава.

Ген. Димитър Гешов е един от забравените български герои от Междусъюзническата война, в която като началник на 2-ра пехотна Тракийска дивизия се сражава успешно срещу „съюзниците-разбойници” в Македония при Удово, Криволак и Кресна. Неговите победи над сърби и гърци в тази война изпъкват, особено на фона на серията от предателства на русофилските политици и военачалници. В началото на войната ген. Гешов разгромява сърбите при Удово, а при Криволак разбива цялата сръбска Тимошка дивизия. С победата си при Удово прекъсва комуникациите между сърби и гърци по линията Скопие-Солун. Особено голяма победа записва в тридневния бой при Криволак от 19 до 21. 06. 1913 г., където неговите полкове, атакуващи „на нож” почти без подкрепа на артилерията, заради изоставането й в планинския терен. Разгромяват цялата сръбска Тимошка дивизия в състав от 4 пехотни полка. С победата си при Криволак унищожава десния фланг на сръбските войски в Македония и създава условия за успешно настъпление към района на Тиквешко, където ВМОРО вече е вдигнало въстание против сръбския поробител.

Няма кой обаче да му даде заповед да продължи настъплението, независимо че пред него няма вражески войски, понеже началниците над него са доказании впоследствие руски агенти, като ген. Радко Димитриев. Предателството на командващия 4-та армия ген. Стилян Ковачев, който не развива успеха на генерал Димитър Гешов при Криволак, спасява противника и отнема плодовете на победата на Тракийци при Криволак, улеснява сърбите да потушат жестоко избухналото вече Тиквешко въстание на македонските българи. В края на войната ген.Д. Гешов, произведен вече след победата при Криволак в генерал-майор, действа в дясната групировка на 4-та армия на ген. Вичо Диков, където със своята дивизия атакува 3-та гръцка дивизия. Превзема Беяз тепе, вр. Кавица, вр. Джама, вр. Занога и овладява линията Пехчево-Негрово-вр. Занога. В резултат на тридневните боеве в сложен планински терен, 2-ра Тракийска дивизия напредва на 15-18 км. в дълбочина на гръцката отбрана със среден темп на настъпление 5-6 км. на ден и прекъсва пътя за отстъпление на гръцките войски през Пехчево. Така генерал-майор Гешов съдейства за вкарването на гръцките войски в „чувал”, останал незатворен поради предателството на генералите Радко Димитриев и особено Иван Фичев.

Тогава своевременно, по инициатива на гръцкия крал Константин, се сключва примирието в Букурещ, когато по същото време войските, които той командва, са обкръжени в Кресненското дефиле...

(Бр. 11/2018 на „Златоградски вестник”)