Ефим УШЕВ

 

 

Гърция се подигра

с Р Македония

 

като й наложи да се нарече „Северна”, асоциирайки я със Северна Корея, Северна Добруджа, Севернокипърската република и пр.

Това означава не само че има и Южна Македония (в Гръцко), но е и открита декларация за териториални претенции и бъдещи гръцки щения за обединение на „Севера” и „Юга”, а така – осъществяване на лелеяната мечта за Гръцко-Сръбска граница.

Не осъзна ли и не се ли възползва Гърция от сърбоманството македонско за тази й цел?

Но с подписания договор Гърция се подигра и с България – успя да я изолира от целия процес на преговорите, сякаш не нейни земи са окупирани, макар и с международни договори, и не нейно население е прокуждано, избивано, асимилирано, тероризирано; заявявайки й с това, че, първо, не само не може да има никакви претенции в отношенията Гърция-Македония, но и, второ – че България въобще няма и не е имала нищо общо с географската област Македония.

 

Подигравката

с България, обаче,

 

е толкова по-жестока, тъй като договорът с Вардарската част на Македония се подписва в едно исторически българско село около Преспа с наименование Нивици, чието население винаги, до попадането му в гръцки ръце, е било единствено и 100 на сто българско. И което в Гърция днес наричат с лингвистическия абсурд „славофонно”...но все пак „елинско”...

Оосвен това – забележете къде продължиха преговорите, по-скоро обядът, след подписването в Нивици – в другото българско село огсреща – с. Отешево, където през 1945, веднага след минаването му в сръбски ръце, започва т. нар. „Кървава Коледа” със стотиците избити българи, като отмъщение за съпричастието на хората с българското управление в периода 1941-1944...

 

Можем да кажем

и това, разбира се –

 

че с договора за т. нар. Северна Македония и от Вардарско ясно ни заявиха, че повече нямат нужда от нас, проблемите с Гърция са решени и вече България оттук насетне само и единствено ще се съобразява с тях – спомнете си и последвалите „говори” на Заев как заставали редом до Кирил и Методий, Кръстьо Мисирков, братя Миладиновци и др., и вече няма да имат нужда от „чужди” паспорти.

Решавайки проблема си с кражбата на антична история, Гърция „прехвърля” този проблем на България, казвайки й „не ни интересувате”, а на „северняците” – крадете от тях, нямаме нищо против и не ни занимавайте...

Каквото и име да носи, за нас тази страна си остава само и просто Македония!

Каквото и име да носи, Македония трябва да стане член на НАТО, а в последствие, дай Боже, и на ЕС – видяхме от „онази” нощ в Скопие как винаги в един момент се появява някакъв античен герой със звънкото „вемереовско” име Янко Бачев, който развява мощно руското знаме, редом до онова, „вергинското”...

Нашият проблем обаче като че ли си остава, не само, но и се задълбочава. Защото един Андрей Ковачев не може нищо да направи сам, а останалите ни управляващи са достатъчно страхливи и наведени. А от тази позиция полезна за България политика категорично не можем да очакваме...

 

(Бр. 11/2018 на „Златоградски вестник”)