+ Данни за рударство в златоградско през XVI в., в османотурски данъчни документи

 

Георги МИТРИНОВ

 

 

Широка употреба има втора съставка като презиме Хурдин, засвидетелствана в 17 от общо 30 антропонима. Самият превод не е сигурен, като преводачът допуска наличието на три варианта: Лука Хурдин (Урдин, Чурдин). Така не става ясно какъв е обликът на името. Това пък пречи да се направят предположения за произхода му.

 

Втората съставка на повечето имена представлява термин, указващ спецификата на трудовата дейност на работещите в рудника. Имената на рудокопачите, седем на брой, са с втора съставка куюджу, от тур. kuyu ’шахта, рудник’, ’кладенец’, ’яма’ (ТБР 1962): Йован куюджу; Груйо куюджу; Тодор куюджу; Арслан (Лъв) куюджу; друг Тодор куюджу и др. В тая група антропоними интерес представлява име Пейо терзия, което вероятно е сгрешено, защото не е логично терзия да се занимава с рударство, освен ако презимето не играе роля на фамилно име, което в случая да няма връзка с упражняваната от носителя му професия. Употребата на прозвище за упражнявана професия като презиме е характерно за именната система на българите и през епохата на Възраждането: Киро Абаджи, Савчу Халачъ и др. (Ковачев 1987: 155).

В групата на имената на въглищарите се откриват и трисъставни имена, в които е включена съставка Кюмюрджи: Мурго Кюмюрджи Хурдин, Йован Кюмюрджи Хурдин. В случая прозвище Кюмюрджи показва спецификата на трудовата дейност на носителя му, докато име Хурдин играе роля на фамилно име. Но е видно, че трикомпонентна система за назоваване не е характерна като цяло за оформяне на антропонимите в османските регистри от описания период. Въглищарите са играели важна роля в обработката на добитата руда, която трябвало да се разтопи на хармани, покрита с горящи въглища и дървета. Горенето обичайно продължавало от 3 до 4 седмици.

Открива се терминология, свързана с рударството: Йован Хутман (старейшина, водач на рударите); Пейо урбар (инспектор, рудничен съдия); Акционери в рудника – ватроци (vatrogan). Хутманът, според османските документи, бил подчинен на урбара. В някои документи той се нареждал по ранг след главния майстор на рудника – устабашията. Трябвало да наглежда и контролира като цяло работата в рудника, да изяснява всякакви спорове, свързани с рудничарската дейност. Разпределял и контролирал работата между работниците, инспектирал галериите и докладвал на управителя. С една дума бил съдия на всички рудари. Урбарът е с най-висок ранг сред ръководителите на рудничарската дейност, според османските документи. Той бил представител на официалната власт като контрольор и събирач на данъците от рудниците. Поддържал документацията на рудника, свързана с всички дейности по закупуване, продаване и т. н. Ватроците изкупували изкопаната руда от вараците и я топели в свои топилни. Нямали право да задържат продукцията, а със закон били задължени да продават произведеното сребро на държавни сарафи.

Интерес представлява и названието на планината Иглица. Такъв ороним няма запазен в Златоградско днес, особено пък в Златоградския минен басеин. Златоградският краевед Величко Пачилов споделя мнението на местния геолог Косьо Перьов, според когото вероятно става въпрос за добив на руда през XVI в. в района на днешното с. Страшимир, Златоградско, защото там рудните жили излизат на повърхността и са разработвани още от древността. А в сравнение с околните рудни находища, те са и най-богати на съдържание на сребро. Така най-вероятно Иглица да е била назовавана днешната висока седловина Печинско (1062 м). Ороним Иглица не се открива в топонимичното изследване на Г. Христов „Местните имена в Маданско”, което включва и района на Златоградско (Христов 1964).

На темата за рударството, макар и косвено, е посветен и друг данъчен документ, в който е описано населението на несъществуващото днес с. Ердеклу, разположено в границите на землището на с. Саръ яр. Самото с. Саръ яр отстои на близо 8 км от Златоград в югозападна посока, разположено непосредствено от гръцката страна на държавната ни граница.

Село Сару яр от споменатия вакъф, е с изцяло мюсюлманско население и с общ приход от данъци 2100 акчета. В списъка са включени 26 имена на мъже, от които за 7 е посочено, че не са женени.

Текстът на данъчния документ за с. Ердеклу гласи следното:

С. 291

Село Ердеклу (ördeklü)[1] в синора (границите) на същото (гореспоменатото?) село, от споменатия вакъф.

Рударите от (селото) Дару (Даръ) Дереси служат. Също така, четири лица са от старата вакъфска рая. Джизието (харачът), испенджето и данъкът за дребен рогат добитък (овце и кози) от рударите е записан към емина на хасовете, а ушурът е записан към вакъфа.

Бари (?) Караджа; Курд Караджа; Мустафа Караджа; Велко Йорги; Брлад (?) Йорги; Русин Йорги; Велчо Йорги; Стоян Караман; Столо Караман; Петко Караман; Димитри Стоян; Пано Стоян; Кольо Станко; Петко Станко; Димо Новак; Йорги Новак; Томче (?) Бранчо; Димитри Браго (Траго); Радослав Саладж (?); Димитри Драгош, неженен; Стоян Димитри, неженен; Руско Венцо, неженен;

(с. 101а)

Йорги Руско, неженен; Стойо Руско, неженен; Велко Янаки (?), неженен; Бойо Богдан, неженен; Димитри Богдан, неженен.

 

Приход от Ердекли, от споменатия вакъф:

Испендже, 4 семейства, общо количество…100 (акчета)

Испендже, неженени… (празно)

Замяна за ушур от жито и от други (зърнени) продукти…1066

Пшеница, киле… (празно)

Смесено жито (махлут), киле… (празно)

Хаса орехови дървета…140

Хаса ливада в долината (?) на Ердеклу…300

Приход от рударите (merdkani) …30

Ушур от жълъди …50

Ушур од кошери с пчели …50

Данък за 2 преси (чарх, чарк) за… (?) на рударите …60

Баждарина за дребен рогат добитък (овце и кози) и друго …30

Приход от огнище за (правене) кюмюр (ocauha-i öngişt), за всяко огнище по 5 (акчета) …50

Такса (бадж) за (внесено) вино …20

 

С. 292

Данък за 3 воденици, по 15 (акчета) …45

Ниябет, такси за венчавка, глоби за тежки престъпления, бадухава, плащане на полски пазачи, от обществената каса, за (пазене) изгубен имот, имот без собственик и на изгубен и избягал добитък и за временно огнище (временен престой) …100

Общо: 2031 (акчета).

Под линия преводачът отбелязва, че селото Ердеклу е неидентифицирано в нахията Гюмюлджина.

Непознаването на територията на Западна Тракия от страна на македонския специалист води до много грешки, свързани с идентифицирането на селищата в Гюмюрджинско, в района на някогашната Гюмюрджинска каза. Така например за с. Сару яр погрешно се предполага, че е днешното гръцко с. Ароги, на източния край на залива Порто Лагос! Прави се и друго предположение - че селото е в близост до с. Илиджа дереси (дн. Лъджата), което по-късно се преместило край морския бряг.

От тия предположения е видно, че Трайковски няма никаква представа за наличието на по-късно създадената административна единица Даръдерска каза с център Даръ дере (Карайовов 1903).

След като се изясни местонахождението на с. Саръ яр, трябва да се види къде евентуално е имало друго селище в землището на това село. По данни на златоградския краевед Величко Пачилов, в неиздадените записки на друг местен краевед – Мойсей Бозов, починал през 1986 г., се споменава, че към селото е спадала махала Чифлика. Тя била разположена на около 6 км западно от него, по граничното било, приблизително до изворите на Аламовска река, но от южната страна на склона. Сега махалата е необитаема. В миналото там имало воденици, макар разположението на селището да е на южния склон на висок рид, тъй като извирала вода с голям дебит. Вероятно тая махала е била някогашното селище Ердеклу или Йордеклю. В подкрепа на предположението са отбелязаните в османотурския данъчен документ 3 воденици и чаркове за обработка на рудата, които също би трябвало да се задвижват с вода.

Преводът на антропонимичния материал не е прецизно направен. Няколко ЛИ и презимена са отбелязани с въпросителна в края: Бари (?) Караджа, Брлад (?) Йорги, Томче (?) Бранчо, Радослав Саладж (?),Велко Йанаки (?). Самият преводач отбелязва в увода на Т. ХI, че оригиналните текстове са фотографирани в Националната библиотека на република Турция в Анкара, което се е случило при трудни условия през 1968 г. В увода на Т. Х пък Стояновски, оправдавайки се със специфичния вид на арабското писмо, възприето в преведените дефтери, отбелязва, че много често е невъзможно сигурното разчитане на „истинското богатство на личните имена”! От изброените в списъка на селото 27 антропонима, само 3 са на мюсюлмани: Бари (?) Караджа; Курд Караджа; Мустафа Караджа.

Като цяло имената са двусъставни, състоящи се от ЛИ+ЛИ: Русин Йорги, Петко Караман, Димитри Драгош, Йорги Руско и др. Преобладават ЛИ от български произход: Бойо – съкратено от Бо-рис, Бо-гдан или от изчезнало Бои-слав, XV в.; Радослав, Русин – от Русо, Русе и –ин, XIV - XV в.; Стойо, Столо (вероятно грешка); Стоян – от Стойо + -ан, XV в. Откриват се ЛИ, образувани с умалителни наставки  –ко, -чо: Велко – ум. от Вело, XIV в.; Велчо – ум. от Вело, XV в.; Петко; Руско – от Русо, XI в. Имената, свързани с християнската религия, в по-голямата си част са добили съкратени форми, характерни за българската антропонимична система: Димо – от Димитър, XV в.; Йорги – от Георги; Кольо – от Никола, XVI в.; Пано – от Панайот, XVI в.; Томче (?) – от Томко или от Томчо. Широка е употребата на мъжко ЛИ Димитри.

Някои презимена се срещат в по няколко съчетания с ЛИ, което показва наличието на фамилни, родови имена:

Русин Йорги; Велчо Йорги

Стоян Караман; Столо Караман; Петко Караман

Димитри Стоян; Пано Стоян

Кольо Станко; Петко Станко

Димо Новак; Йорги Новак

Йорги Руско, неженен; Стойо Руско

Бойо Богдан, неженен; Димитри Богдан, неженен.

Вероятно общо презиме може да се търси и при антропонимите Томче (?) Бранчо; Димитри Браго (Траго), но преводът не дава възможност за такова обобщение.

Откриват се презимена Богдан – скъсено от Бого-дан ’даден от бога’ за жадувано, очаквано дете, Х в.; Драгош – от Драго + –ош, XIV в.; Новак – от новак ’новороден’, ’който подновява рода’, XIV в.; Руско – ум. от Русо, XI в.; Станко – от Стан, Стано, XI – XII в.; Стоян. Йорги и Янаки са характерни в тези си облици за гръцката антропонимична система. Налице е употреба на презиме Караман от турски произход – от karaman - възчерен, мургав.

 

Запазените данъчни документи за облагане с данъци рударската дейност в района на Даръ дере, в частност добива на руда от отделен рудник, са изключително ценни. От една страна, досега не са публикувани подобни османотурски документи, свързани с историята на рударството в Родопите. От друга страна става въпрос за селища в най-обширната българска планина, за които все още има малко сведения в открити писмени документи. И всяка нова публикация допълва историята на Родопите. В случая данните осветляват ранния период на османското владичество – XVI в. Да се надяваме, че в бъдеще ще се открият документи с още по-ранна датировка, което ще внесе поредни корекции в познанията ни за историята на тоя български край по време на османското владичество.

 

(Бр. 10/2018 на „Златоградски вестник”)