Асен ЧИЛИНГИРОВ

1. За кой славянски народ е създадена азбуката, известна под названието кирилица?

- В тази азбука, както и в нейната предшественица, известна под названието глаголица, има знаци/графеми за всички звуци от българския език – включително непроизносимите от всички останали славяни звукове, известни под названието „носовки”. Тези звуци нашият народ никога не е произнасял с носа си, а с гърлото и ги е произнасял в течение на много хилядолетия по един и същ начин. Така че никога нито един българин не е произнасял т. нар. „голяма носовка” като някаква си дифтонга, обозначена от откривателя й като „он” – напр. „онгъл”. В същата тази азбука (както и в латиницата) не е имало знаци за типичните в западнославянските говори звуци, като напр. „рж”, „пш”, „крж” и пр. В българския език е имало, както има и сега щ, за което си има и буква. А за приспособяването на българската литература към особеностите на руския език през ХІ век, „голямата носовка”, произнасяна и тогава и сега от нашия народ както сега се произнася буквата ъ, се заменя с буквата ы. Това личи много добре на запазените руски преписи от ХІ век. Също за нагаждането на руския език към българската литература се въвежда буквата э, а на буквата „е-двойно/ят” се придава нов смисъл, различен от смисъла й в българската литература, където се чете по различен начин при източнобългарските и западнобългарските говори.

2. На езика на кои „славянски” народи светите братя превеждат светото писание?

- Ако светите братя са били изпратени във „Великоморавия”, за да занесат там Светото писание, защо го превеждат на български език, а не на чешки? За близо 150 години изследвания се доказа еднозначно, че в преводите на светите братя няма никакви „моравизми”, както твърдяха първите им (чешки) изследователи, а така наречените „моравизми” се срещат както на най-ранните, така и на по-късните български преписи, възникнали по нашите земи и нямащи нищо общо с езика на западните славяни.

3. В коя Моравия е бил изпратен като архиепископ Методий?

- В изворите се казва изрично, че папа Адриан ІІ е ръкоположил за архиепископ Методий на „овдовелия” архиепископски престол на (Долна) Панония. А това е престолът със седалище Сирмиум (при Сремска Митровица), основан още в апостолско време и след края на ІV век неспоменаван от „православната” църква, която на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г. отлъчва всички епископии в префектурата Илирик, заемаща западната и югозападната част на Балканския полуостров, заедно с епископиите и митрополиите в източните му провинции Малка Скития (Добруджа), Вътрешна Дакия, Тракия и Хемимунт. А архиепископският престол на Горна Панония, т. е. Моравия, е основан повече от сто години по-късно.

4. Защо празникът на църквата „Света София” в Киев е на 11 май и кога е построена тази църква?

- Храмовият празник на катедралата в Киев е установен с освещаването й преди 1000 г. и е именно на празника на Светите братя. За да открие умишлено заличената в руските летописи година на освещаването на Киевската катедрала, известният руски изследовател В. Н. Лазарев издирва в календарите през кои години този ден е бил неделен, т. е. празник, защото такава църква може да бъде осветена само на голям празник. И стига до абсурдни резултати. А по стените на тази църква, също както и на много други стари църкви и манастири в Киев, са намерени и публикувани досега голям брой „графити” на български език. И нито един на гръцки или руски. А художниците, изписали с фрески стените на тази църква, са изписали стените и на български църкви.

Поредицата от въпроси може да продължи до безкрайност с въпроси, засягащи напр. надписите върху монетите на киевските князе от Х и ХІ век, или върху изображенията по руски икони или ръкописи или пък покръстването на Великата княгиня Олга – чак до приемствеността на руската средновековна писменост и култура от Византия…

(Бр. 10/2018 на „Златоградски вестник”)