Юлия БЛАГОЕВА

Преди около година време прочетох в ЗВ за открития наскоро от археолози гроб на тракийска принцеса в района на с. Бенковски. Това беше повод да си спомня за някои мистериозни случки от същия район, предавани ми от моите родители и близки.

Някъде преди 1944 г. много златоградчани намирали препитание в други села и градове, дори цели семейства се премествали, за да изкарват прехраната си другаде. Така семейството на Георги и Марийка Молеви с петте си деца се преместило в близкото с. Кирково, където се занимавали с бубраство. Явно тогава там е имало повече „черници“, от чиито листа се храни копринената пеперуда.

На по-отрасналите момчета в семейството им било скучно в селото и като разбрали за предстояща вечеринка в града, решили да дойдат. Вечеринката продължила до късно и те пеша тръгнали да се прибират към Кирково през нощта.

Къде точно не си спомням, пред тях се появила мома, облечена в непозната носия. Тя вървяла безмълвно ту пред тях, ту зад тях и младежите много се изплашили. Започнали да си казват молитвата „Отче наш“ и след малко видението изчезнало.

Това разказал на майка ми най-големия брат – Димо, който е неин първи братовчед и връстник…

…А преди години преподавах география в осми клас на нашето училище.

При урока „Земни форми, образувани от вятъра“, реших да заведа учениците до „скалните гъби“, в района между селата Бенковски и Добромирци. Отидохме с градския автобус, тогава имаше такива, и децата се пръснаха наоколо, когато по някое време няколко момичета ме извикаха. Бяха открили между скалите коридор, който се стесняваше все повече навътре. Там на отвесната скала имаше неголяма кръгла ниша, в която видяхме разхвърляни житни зърна, оставени явно от животни, а може би от хора, по някакъв стар обичай.

Знае се, че такива места са били почитани още от траките, като в тях те извършвали своите обряди. Но на такива места и днес човек се чувства малко странно, особено примрачно време.   

(Бр.  10/2018 на „Златоградски вестник”)