„Българоезичните мюсюлмани в Западна Тракия през втората половина на ХХ век” – това е заглавието на издадената наскоро от издателство „Тангра-Танакра” книга на младия историк Явор Саръев. Тя бе представена от самия автор в Златоград на две последователни срещи с обществеността и естествено предизвика основателен интерес.

Явор Саръев е на 34 години, син е на известния свещеник Боян от Кърджали и тази книга представя неговата докторска дисертация, защитена наскоро, но подготвяна за печат като книга, тя е значително разширена и обогатена с допълнителни факти и документи от различни архивохранилища в днешна Гърция.

В стъпителните си думи при преддтавянето на книгата, Ефим Ушев я определи като поредната успешна българска стъпка в изучаване и предлагане на научната общност у нас, а и на по-любознателните български среди, историята на откъснатите от България след 1920 г. южни части на Родопите, както и на съдбата на останалите да живеят там българи с мохамеданско вероизповедание.

Според него това е третата важна и необходима книга по темата, след издадените други две преди няколко години – „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско” на Георги Митринов (2011) и „Южнородопският български фолклор в Ксантийско ” от Е. Ушев (2012). Сега книгата на Саръев прави един обстоен и подробен исторически преглед за по-ново време, както е посочено и в заглавието, но не пропуска и документалния преглед за българите мохамедани тук, съдържащи се в архиви на Османския период от управлението на тези земи. И точно на основата на тези изнамерени сведения, авторът смята, че трябва да е категорично ясно, че става дума за постепенно ислямизирани българи.

Освен за либерализацията на гръцката политика спрямо това малцинство в последните години, Саръев се спира и на действията на турската държава спрямо него и по-точно – за ролята на турското консулство в Гюмюрджина за задълбочаване на неговото турско самосъзнание.

На златоградската премиера на книгата присъства и нейният издател – Митко Димитров, който представи поредица от други издадени и предстоящи за издаване книги на издателството. Като член на ръководството на възстановената преди няколко години културно-просветна организация Дружба „Родина”, той връчи благодарствени грамоти на някои златоградчани, отличаващи така тяхната патриотична дейност – на Александър Митушев, Теменужка Гюнелиева, Ефим Ушев и Розалин Хаджиев.

(Бр. 9/2018 на „Златоградски вестник”)