(От бр. 4)

...Все във връзка с проблемите, поставени от Стою Шишков още през 1919 г., е и страницата ни „Вулканът Каймакчалан”, за страховитата и славна битка за едноименния връх, удържана блестящо от българските войни и техните военни стратези през 1916 г. През ноември отбелязваме нещо уникално – по повод 105-годишнината от освобождението на града от османска власт, станахме първата и може би единствена българска община, издигнала паметник на песен. И това е златоградската песен за Дельо войвода, чийто монумент вече всяка вечер може да бъде съзерцаван осветен на централният площад. (Друг въпрос е обаче как така паметникът за песента на войводата се осветява, а самият войвода тъне в мрак отсреща, т. е. няма прожектори за него...). Така или иначе, този паметник е причина да припомним две важни книги – на американският физик Карл Сейгън (”Шепоти от земята”, Ню Йорк, 1978) и албумът „Златоград” (София, 1986, Е. Ушев), които имат един и същ обект за разглеждане - песента и исторята за нея, както и скулптурите, свързани неизменно със златоградския войвода. И като става въпрос за юбилеи, да споменем и един друг – 100 години от избухването на революцията, която наричахме „октомврийска”, а празнувахме през ноември. За този руски преврат в броя даваме думата на сръбски историк („Лъжите на октомврийската революция”, Миодраг Сорич), и на руски писател („Най-чудовищната трагедия в руската история и морал”, Виктор Ерофеев).

А през декември, о, декември, там е нашият нов ден на гнева, когато протестираме срещу поредното изсичане на столетни дървета по централната улица на града и продължаващото превръщане на местната полиция в обикновено дърводобивно предп риятие. Защото ползвайки разрешението на кмета и архитекта, полицаите унищожиха безжалостно и последното останало дърво пред и зад сградата на фирмата им. Това обаче е само малка част от екологичните посегателства в нашия град – в броя от декември отново се разглежда из основи темата както за мръсния въздух, който дишаме, благодарение пак на една въпиюща общинска безотговорност, така и за проблема с утайника преди с. Ерма река, за който търсим причината за проблема речните води на Голяма река да побеляват, след поредното изтекло оттам хвостово вещество.

Онова, с което обаче последния брой на годината остава в съзнанието на читателите ни, е както приносните текстове от историята в него, но и с  крайно интереснити спомени на наши „външни” читатели, явно обаче със силен златоградски корен.

И така - „Българската победа при Порто Лагос”, за една неизвестна битка на ген. Иван Колев срещу настъпващи в Беломорието войски на Антантата, които искат да атакуват България след разгрома им в Галиполи; „Как спасих млада жена от явна смърт в Неделино”, от д-р Динко Вълчев, живеещ в Канада, с чийто текст отбелязваме и друг наш юбилей, 60 години гинекология в Златоград. Нещо, което не направи дори местната болница. Може би защото в АГО-отделението вече не се осъществяват раждания, но все пак то има дейност и не е закрито; и с поетичния спомен на Мария Димитрова-Пашалиева от Пловдив, под заглавие „За Златоград, белите зими и светлините църковни”.

Текст, който великолепно се вписва в нашите „златоградски страници”, които толкова ревниво пазим, събираме и в определен момент издаваме, за да останат завинаги в историческата ни памет.

Сега вече е 2018-а, вестникът на Златоград продължава да излиза, а значи – продължаваме нататък, пък да става каквото ще...

(Бр. 7/2018 на „Златоградски вестник”)