Според нов закон за отпадъците и т. нар. „кръгова икономика”, обсъждан съвсем скоро, Европейският парламент одобрява амбициозни цели за рециклиране. Кръговата икономика всъщност означава повече рециклиране на домакински отпадъци, по-малко сметища из градовете и селата на ЕС.

Според поставените цели, рециклираните битовите отпадъци днес са 44%, 55%

трябва да са до 2025 г. и 65% до 2035 г., когато не повече от 10% трябва да са отпадъците,

депонирани на сметища. Така „кръговата икономика” предполага намаляването на отпадъците до минимум, както и повторното използване, поправката, преустройството и рециклирането на съществуващите материали и продукти. Преминаването към една по-силна кръгова икономика ще намали натиска върху околната среда, ще увеличи сигурността на доставките на суровини, ще повиши конкурентоспособността, иновациите и растежа и, разбира се, ще създаде работни места.

Предложението за законодателен акт на ЕП ограничава дела от битови отпадъци, който може да бъде депониран в сметища - до максимум 10% до 2035 г. За сравнение, частта от отпадъците в България, която е изхвърлена на сметища през 2016 г., е 64%. Текстилните продукти и опасните отпадъци от домакинствата ще трябва да бъдат събирани разделно до 2025 г. До 2024 г. биоразградимите отпадъци ще трябва да бъдат събирани разделно или да бъдат рециклирани като компост в домашни условия. Хранителните отпадъци пък следва да бъдат намалени с 50%.

При представяне на проекта, докладчикът Симона Бонафе (Италия) заяви:

„С този пакет Европа поема категоричен ангажимент към устойчивото икономическо и социално развитие, което най-накрая ще интегрира индустриалните политики и опазването на околната среда. Кръговата икономика не е само политика за управление на отпадъците, а и начин за оползотворяване на суровините и избягване на прекомерното използване на намаляващите ресурси на нашата планета чрез дълбоки иновации в нашата производствена система. Този пакет съдържа важни мерки за управление на отпадъците, но също така отива по-далеч, като установява правила, които взимат предвид целия жизнен цикъл на даден продукт, има за цел промяна в поведението на предприятията и потребителите. За първи път държавите членки ще бъдат задължени да следват единна и споделена законодателна рамка“.

(Бр. 7/2018 на „Златоградски вестник”)