Тони ФИЛИПОВ
На мило тържество в Руския културно-информационен център в София директорът Павел Журавльов връчил на Ахмед Доган награда за принос в развитието на сътрудничеството и духовното сближаване между Русия и България. По този повод Доган благодарил на Журавльов с писмо, което предоставил на Мадам В., с която явно са стоплили отношенията.
„За мен е въпрос на чест, пише агата, че изобщо сте обсъждали името ми. Защото в духовното си битие съм школуван в мисловното пространство на Западно-европейската философия, но съм закърмен с екзистенциалната темпоралност на Руската класическа литература.”
„Екзистенциалната темпоралност”?! Не знам за вас, но ние четем д-р Доган с молив в ръка. Водим си бележки, учим се от него. И когато искаме да накараме някой да се почувства като пълен тъпанар, вадим некоя „мисловна парадигма”.
Писал сме, но ще напомним, щото, сме забелязал, че вие не сте шампиони на дълго помнене. Когато агата изръси „мисловната парадигма на времето”, целият философски факултет беше в потрес. Никой не искаше да повярва, че е възможно техен възпитаник да изръси такава неземна простотия. Щото преведено на прост език, мисловна парадигма значи мисловен начин на мислене… А то немисловен май нема. Други терминологични проблясъци на агата, които сме си записал през годините, са „темпоритъма на интеграцията на агросектора” (това ми е любимо!), „вертикална асиметрия“, „семантичното сканиране“, „екзестенциален момент…” „социален вектор”, „заедност”… Колчем си ги прочета, пред очите ми се явяват отрудените избиратели на агата, които нижат тутун и цъкат с език: „Бу адама чок челеби!”
И българите берем некои ядове с видните си оратори като Цецерон, Бойко от Банкя, Тетка от Драгана и не винаги ги разбираме какво ни казват. Но братята турци са трижди прокълнати. Помните ли Местан ага как ги съпикясваше с разни деструкции, делигитимации, остатъчни легитимности, парекселанси, паронимна връзка… Това последното го каза за Цветан Цветанов и Цветлин Йовчев. Но според нас е долна клевета. Мисля, че са хетеросексуални. Цветанов специално в Търново го издирват да плаща алименти…
Но да се върнем на ага Доган. В съкровищницата на философската мисъл той ще остане с изказването си пред конгреса на НДСВ. Това изказване не е точно философско, а по-скоро психеделично. Но това си е наше мнение. Ето ви цитат, извадете си ваше: „Когато има разминаване между виртуалния и реалния статус на една партия, на прага се появява една предкризисна красавица, която недвусмислено поставя въпроса „Или, или”. Ние трябва да избираме или примиряването с безгрижието на дадения момент, или мъжкото начало при управлението. В определено място и време съзнателно съм се подавал на изкушението на въпросната красавица, но с ясното намерение да я преодолея в себе си, без да се приемам насериозно за хищник, а при други случаи почти нежно, но и радикално, съм култивирал неразорани целини, за да поникнат нови рози, на чийто аромат впоследствие съм се уповавал”. Анадънмъ? Може, ама в някоя паралелна реалност. Там, където съществува Русия, каквато я вижда Доган: „Тъкмо затова може би Русия няма „граници”. Тя винаги е била в друго измерение. Именно затова, в актуалното ни политическо време Русия се възражда не само като геополитически Баланс, но и като Алтернатива за гарантиране на сигурността и мира в планетарен мащаб.”
Майка му стара, на какво ли не са способни българските политици за някой лев. Пардон, рубла… Та така. Станах рано и ви написах и добре стана. Дето викат избирателите на агата, сабах секиш, алтън гиби…
А всъщност…
Човечецът е на колене, просълзен от признателност, че руски другари „изобщо са споменавали” името му и жали за нищожествата, които не разбират във връзка с това как Русия се била възраждала „в планетарен мащаб” (насред главоломната й криза в икономическо, демографско и международно отношение).
Навсякъде, където споменава руското благоволение спрямо него, туземният човечец със смалено самочувствие пред величието на началниците си от Москва, маркира отношението си на робофил, с подчертаване на своята нищожност чрез главни букви, акцентирайки по този ориенталско-подмазвачески начин върху значимостта на всичко и всички, на които дължи факта, че е набелязан и помазан. (По Иво Инджев)
(Бр. 6/2018 на „Златоградски вестник”)