+ Или как руси и сърби си „отглеждаха” кадрите за проповядване на македонистката антибългарска идеология още в края на 19 и началото на 20 в.

 

Янко ГОЧЕВ

 

 

Кръстю Мисирков (1874-1926) еволюира към македонизма постепенно под сръбско и руско влияние. Този възпитаник на сръбското шовинистично дружество „Св. Сава” се обучава на антибългаризъм в Сърбия в периода 1889-1895 г., където завършва гимназия и педагогическо училище. Ключов момент в биографията му е неговото прехвърляне от Сърбия в Русия през 1895 г. Прехвърлен е със сръбски пари (180 динара в злато) от сръбския агент и предател на България Наум Евров, който го уговаря тайно да замине и да продължи в Русия обучението си. Важно е да се посочи, че в случая Н. Евров действа като оръдие на руския посланик Александър Нелидов - също изявен българофоб.

 

Руският период на Мисирков продължава от 1895 до 1902 г. и съвпада почти с консулската служба на Ал. Ростковски в Битоля. В Русия той се сдобива със стипендия на МВнР и я получава, защото се обявява за „македонски славянин”. Този факт показва, че руската дипломация подкрепя македонизма. Кр. Мисирков учи от 1897 до 1902 г. в Историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Успява да се внедри в средите на българските студенти в Русия, родом от Македония, които през 1900 г. се организират в кръжок и поддържат тесни връзки с ВМОК в София. Руското идейно влияние допълва светогледа н Кр. Мисирков, оформен в шовинистичната среда, в която живее и работи в Сърбия. По същото време неговият духовен патрон Стоян Новакович активно обработва руското обществено мнение. Вербува за каузата на Сърбия руски общественици, политици, дипломати, офицери. Македонистите в Русия , създавани от Ст. Новакович стават средството за разединяване и неутрализиране на българските студенти патриоти, бъдещ интелектуален елит на България. Кр. Мисирков се завръща в Македония и от 1. 12.1902 г. става учител в българската гимназия в Битоля. В прехвърлянето му е замесена руската дипломация, която помага на всички сръбски агенти по това време. Всъщност той пристига от Русия в Македония с нарочна цел. Мисията му е да замести Наум Евров. Прехвърлен е по иницииатива на руския посланик в Цариград, чрез съдействие на славянофилите в Петербург. В Битоля руските дипломати прикрепят Кр. Мисирков към консула А. Ростковски, който го взема под своя закрила. Мисирков се сближава много със своя патрон. Назначен е за домашен учител на децата му, което позволява да поддържа почти ежедневни контакти със семейството на руския дипломат, в това число и със сръбската му съпруга. От 1903 г. нататък, по една или друга причина, антибългарската дейност на Ст. Дедов, Д. Мишайков и Д. Чуповски постепенно се проваля. През февруари 1903 г. Ст. Дедов напуска Русия. Връща се в България и капитулира, като се отказва от македонизма. ВМОРО го наказва като предател в навечерието на Първата световна война. Д. Мишайков се връща в Белград, но през февруари 1903 г., по настояване на Ст. Новакович, който му дава 60 динара в злато, е изпратен в Битоля, за да продължи пропагандата на македонизъм. За агитациите му в Битоля сърбите му плащат по 80 динара месечно заплата. Местните българи го изолират обаче и той също капитулира, без да донесе голяма полза за сръбската кауза в района на Битоля. До края на живота си Д. Мишайков остава сърбофил и е единственият ренегат в тази битолска българска фамилия. В Петербург остава Д. Чуповски, който действа като сръбско-руски агент и турски шпионин. После се връща в Македония и с протекциите на Хилми паша, явно за много пари, става антибългарски пропагандатор. Разобличен е от емиграцията в България и от българите в Македония. Във Велес е прогонен от българите под заплахата да бъде убит. После се връща в Русия и до Балканските войни не проявява активна дейност. Проследяването на съдбата на тези пропагандатори на македонизма е важно, защото това обяснява как Кръстю Мисирков се свързва с Ал. Ростковски. Става ясно, че появата на Кр. Мисирков в Битоля не е случайна, а е по-скоро закономерен акт в антибългарската дейност на руската дипломация, заела се да сърбизира и македонизира българите в Македония. Към 1903 г. Кр. Мисирков е последната надежда на македонистите. Затова и руският консул го взема под крилото си. Връзките на Ал. Ростковски с Кр. Мисирков са трайни и много близки. Те продължават от 1897 г., чак до смъртта на консула през 1903 г. През 1902 г. частен учител на децата на консула става тъкмо Кр. Мисирков, който често го придружава по време на неговите обиколки в околностите на града. При завръщането си от една такава обиколка на 26. 07. 1903 г., Ал. Ростковски е убит от турски войник и Кр. Мисирков става единственият свидетел на това убийство.

 

Как става самото убийство?

 

През лятото на 1903 г. в навечерието на въстанието, Ал. Ростковски се премества със семейството си в Буковския манастир край Битоля. Съпругата му и неговите деца там по-лесно прекарват летните горещини. От тук почти всеки ден по служебни дела консулът пътува за Битоля. На Илинден, 20. 07. 1903г.,  ВМОРО обявява въстанието в Македония. Два дена по-късно Ал. Ростковски в частно писмо до генералния консул на Русия в Солун А. Гирс, той пише: "… Комитетът обяви въстание и бандите нападнаха мюсюлманските села, жителите на които се отличават с разбойничество... Нападенията не успяха. Опасявам се от взрив на мюсюлмански фанатизъм и кланета над християни. Преместихме се в Буково и се наслаждаваме на прохладата, а вечерта наблюдаваме постоянните пожари наоколо..." На 26. 07. 1903 г. Ал. Ростковски с домашните възпитатели на своите деца и учителя им Кр. Мисирков пътува в каляска за града. Около 10.10 ч. преди обяд, при влизане в града, се случва инцидент. Един от постовите жандарми не отдава на Ал. Ростковски установената за чуждите консули чест. Без да спира екипажа, руският консул подава знак на часовоя, който е албанец мюсюлманин, да му отдаде чест. И след като това не става Ал. Ростковски спира каляската. Слиза от нея и тръгва право към турския часовой. Ал. Ростковски го пита за името му, но в отговор войникът зарежда пушката си и стреля. Първият куршум минава покрай консула, който се хваща за главата. Кр. Мисирков се развиква по адрес на часовоя, че това е руският консул, а по адрес на своя господар: „Оставете го, качете се във файтона!” Турският часовой обаче презарежда пушката. Следва втори изстрел. Ал. Ростковски е ранен и бавно се строполява на земята. Кр. Мисирков също е обстрелван, но не е улучен. Той пада на земята и се преструва на убит. После Кр. Мисирков вижда как турския войник се доближава до тялото на руския консул и го разстрелва от упор. За по-сигурно му нанася и удар по главата с приклада на пушката. След изстрелите се събира тълпа. Кр. Мисирков се вдига и съпроводен от турски офицери се доближава до тялото на простреляния руски консул.

Кр. Мисирков свидетелства, че в тълпата от турски войници и офицери се разнася радостен вик от убийството на омразния консул. Телеграмата за смъртта на битолския руски консул пристига в Цариград в момент, когато целият дипломатически корпус и цветът на столичното общество са се събрали в летния дворец на руското посолство. Светското мероприятие е бързо отменено. Следва гневната реакция на посланика Иван Зиновиев, който проклина града, където работи - Цариград, сравнявайки го с тихия, спокоен и "цивилизован" Копенхаген, където преди служи. Напада и поименно убитите консули Гр. Щербин и Ал. Ростковски, като публично заявява, че заради техните убийства за посолството няма покой. Вдовицата на Ал. Ростковски е дълбоко възмутена от поведението на посланика, който открито осъжда съпруга й и това става известно на турците. Както отбелязва един от чиновниците на посолството, Иван Зиновиев разсъждавал като "турски паша".

 

Ал. Ростковски е добър приятел на сърбите

 

Не случайно те скърбят за убийството му. Когато пристига вестта за гибелта на руския консул до Белград, тълпите се организират и нападат сградата на турската дипломатически мисия. Провежда се голяма антитурска демонстрация. Въпреки че има полиция пред сградата, тя е нападната. С камъни са разбити нейните прозорци. По този вандалски начин сърбите отбелязват смъртта на своя битолски руски приятел. И до днес сърбите го считат за "консул мъченик за славянството и православието". В Русия убийството е прието като сериозен инцидент. Само в разстояние на 5 месеца това е втори случай на убийство на руски консул в Османската империя, след това на Гр. Щербин през март 1903 г. Тези събития показват провала на т. нар. консулски надзор над реформите в империята. По повод убийството на Ал. Ростковски, руският кореспондент М. Юркевич тъжно констатира: „Нашият престиж е паднал толкова, че нас ни разстрелват." Друг публицист - В. Таубе, отбелязва: „Мюсюлманите се отнасят към нашия консул пренебрежително, а християните с недоверие, като към слабо същество, с което не си струва да си имаш работа". В Русия се чуват гласове, че Ал. Ростковски сам е платил с живота си заради донесенията, които пише до началниците си в Санкт Петербург за "жестокостите" на комитетите на ВМОРО. Редица австрийски и германски вестници обвиняват пряко Ал. Ростковски, че той сам е създал условия за своето убийство с провокативното си поведение към местните власти. Убийството е оскърбление за авторитета на Русия като велика сила. Така е оценено и в Европа, и в руския печат.

Вестник "Санктпетербургские ведомости" отбелязва за смъртта на консула: „Следва да се замислим и над това, защо този, когото разстрелват, е руският, а не австрийският консул?"

 

След убийството на Ал. Ростковски

 

Европа чака да види руската реакция. В предишни епохи смъртта на руски дипломат в Османската империя би предизвикало война. Но времената вече са други. Годината е 1903 г. и руският император е пръв приятел на турския султан, като брани статуквото в неговат империя. Русия не обявява война на Османската империя. Опасява се от международни услужения и счита, че това ще бъде твърде сурова реакция, която има опасност да доведе до сътресение и революция в самата Русия, а и разпадане на Турция в нежелан за императорския двор момент. Затова руската реакция на убийството на битолския консул е сравнитело мека. Императорът изисква и получава от Турция само наказание на убийците и обещание за изплащане на парично обезщетение. Суровото наказание на убиеца на руския консул трябва да засегне и всички граждански и военни чинове, отговорни за това престъпление. За да подсили исканията си и успокои разгневеното обществено мнение в страната, по заповед на императора руският флот предприема и военноморска демонстрация. Четири руски броненосеца от черноморския флот напускат базата в Севастопол и се насочват към Босфора. Военноморската демонстрация трябва да въздейства над Турция, за да се даде удовлеторение на Русия. Флотът достига близо до пристанището Инеада и с мощни прожектори осветява странджанския бряг. Това окуражва преображенските въстаници, които смятат погрешно, че Русия им идва на помощ. Руската ескадра престоява известно време в близост до Проливите и веднага след като султанът приема руските искания, се връща обратно в базите си в Крим. Примирителната позиция на официална Русия по повод убийството на битолския й консул, е осъдена от цялата европейска демократична общественост и дори от отговорни министерства в европейските правителства. Турското правителство наказва преките убийци на руския битолски консул. Обесени са публично на 1. 08. 1905 г., на същото дърво, около което умира Ал. Ростковски. Съдебният процес е бърз. Съществува предположение, което е неопровергано, но остава и недоказано, че по пътя, по който се е движел Ал. Ростковски, е имало и други засади и че убийството му не е инцидент, а заговор. Бързата екзекуция на преките извършители на престъплението осуетява разкриването на поръчителите му. Под руски натиск, битолският валия Али Реза паша е уволнен и заточен в Либия.

 

Турция решава да плати за убийството

 

на руския битолски консул голяма сума. Подробности за това дава английския вестник "Таймс", с разрешение на вдовицата му. Екатерина Ростковска съобщава, че ден след убийството при нея идва представителят на султана Хилми паша, с предложение от 200 000 франка "възнаграждение". Тя пита Хилми паша: „Нима султанът действително предлада да й плати за пролятата кръв на нейния съпруг? Тя предпочита да умре с децата си, вместо да приеме турските пари."

Скоро султанът увеличава сумата на 400 000 франка, която вдовицата на консула категорично отказва. За отзвука на убийството на руския консул сред българите свидетелства Христо Силянов: „...Съвпаднало с въстанието, това второ убийство на руски представител има силен отглас навсякъде. Македонските българи видяха в него едва ли не божие знамение: помислиха, че жертвата на турския фанатизъм - Ростковски - ще изкупи своето поведение, не винаги братско към тях, като ускори гибелта на турския режим в Македония. Въстаниците в Биотолско дълго време живяха с тая илюзия. Един от ефектите на пролятата в Битоля руска кръв, заплатена само с обесването на убиеца, бе и устроената от руската ескадра илюминация на страндажанските гори..." Вдовицата на убития консул и двете й деца получват от руския император пенсия. Г-жа Ростковска остава да живее в Одеса и става свидетел на революциите от 1905-1907 г., от февруари и от октомври 1917 г. Синът й Борис става офицер и загива като белогвардеец в гражданската война. През 1922 г.вдовицата Е. Ростковска емигрира в Италия заедно с дъщеря си. Установява се в Неапол, при свои познати и роднини. През 20-те години тя пише мемоари на френски език, които подписва с псевдоним "Княгиня де Каер". Е. Ростковска умира в Италия през 1943 г. Убийството на консула Ал. Ростковски е голям удар за Кр. Мисирков.

Той губи своя покровител и е принуден да се спасява с бягство в Русия. Установява се заедно със семейството на консула в Одеса, а след това в столицата Петербург. Там завързва тесни връзки с висши руски чиновници на дипломатическа служба. Под чуждо сръбско и руско влияние, след личното си разочарование от неуспеха на Илинденско - Преображенското въстание, със сръбски пари Кр. Мисирков издава в края на 1903 г. своя основен труд - "За македонцките работи."

 

Няма да се спираме на съдбата на тази книга, закупена веднага от сръбската легация в София. Само ще посочим че след 1903 г. Русия полага специални грижи за този свой ценен кадър. През 1904-1905 г. Кр. Мисирков е назначен от руските власти на работа като учител в Бердянск и Одеса. Той издава дори македонистко списание "Вардар", от който през 1905 г. излиза само неговият брой 1, останал и единствен. Накрая ще цитираме един документ, който посочва изрично и разобличава македонистите, сред които фигурира и Ал. Ростковски, дори след смъртта му. На 19. 06. 1904 г. Христо Шалдев, състудент на Кр. Мисирков, пише писмо до Екзархията в Цариград, в което казва: " От миналата година тук, в С. Петербург, се основа "славяно- македонско дружество", целта на което е пропагандиране на идеите на Ст. Новакович и Теплова, че македонските славяни са самобитно славянско племе, чуждо по език и нрави от българското и че те трябва да премахнат схизмата и ратуват за възобновяване на Охридската автокефална архиепископия. В началото, послед първите постъпки да побързаме за основаването на това дружество, ние не дадохме голяма важност, съдейки по умствения и нравствения облик на членовете му; но зорко следехме за действията им. Впоследствие се узнава, че зад гърба им (на македонистите - б. м.) стоят видни славянофили, като председателя на Славянското благотворително общество Наришкин, редактора на в. "Свят" В. Комаров, публициста Н. Дурново, бившият битолски консул Ростковски и други." Този документ още веднъж доказва, че Русия приема, одобрява, покровителства и насажда македонизма, като виден представител на тази антибългарска линия в руската политика в Македония в края на XIX и началото на XX век, е тъкмо битолския консул Ал. Ростковски. Русия е единствената велика сила в този период, в който македонизмът пуска най-дълбки корени. Той се наслагва върху традицонното вековно руско сърбофилство. Историята на двата паметника на Ал. Ростковски в Македония доказва това - всеизвестно е, че сърбите никога не забравят своите истински приятели и винаги намират начин да им изкажат своята благодарност. Обикновено с паметници. Руския посланик в Белград през Балканските войни Николай Хартвиг се сдобива след смъртта си в 1914 г. с паметник в Белград, а паметник на битолския руски консул Ал. Ростковски сърбите вдигат година по-рано, като признание за заслугите му за насаждане на сръбската кауза в Македония.

През лятото на 1913 г., след края на Междусъюзническата война и окупацията на Македония от Сърбия, в град Битоля е издигнат паметник на убития руски консул. На мястото, където е бил убит, е положен голям православен каменен кръст. Както се съобщава в една телеграма от Битоля, това е било направено "...като израз на признателност пред руския народ за вековното покровителство на сърбите и въобще християните, и в знак на почит към руския мъченик Ростковски, бивш консул тук, убит заради подкрепата си за освобжождението на тази страна..." След Втората световна война, във връзка с някакви строителни работи, паметникът на Ал. Ростковски е разрушен. Днешните македонисти в БЮРМ обаче продължават делото на своите сръбски приятели, окупирали Македония през 1913 г. - на 8. 09. 2003 г. те издигат отново паметника на Ал. Ростковски в Битоля. Правят го век след убийството му, с тържествена церемония, в присъствие на много официални гости, в това число и от Русия. На 9-метровия паметник във вид на руски православен кръст е изписан следният текст : "В чест и слава на руския императорски консул Негово Превъзходителство Александър Аркадиевич Ростковски (1860-1903). Руски Императорски консул. Загинал мъченически на 26 юли 1903 г. в Битоля, Македония."