+ Белодробните заболявания се влошават рязко от мръсния въздух, според проучванията на лекарите

Десислава НИКОЛОВА

Близо 50 хиляди българи с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) не смеят да излязат на улицата, когато замърсяването на въздуха е по-високо от допустимите норми, студено е и прахът се е наслоил по улиците. Причината е, че е научно доказано, че ХОББ (най-тежката форма на хроничен бронхит или съчетанието на бронхит с белодробен емфизем) се обостря от концентрацията на фините прахови частици и това може да доведе до криза. А при ХОББ просто се задушаваш от кашлица.

Годишно само за лечението на няколко от най-тежките белодробни заболявания – астма, ХОББ и бронхопневмония, общественото осигуряване плаща около 200 млн. лв. по видимите данни на здравната каса. Липсва статистика обаче колко възрастни и деца са боледували тежко и невъзвратимо, колко е изгубила икономиката от лошия въздух. Сумата, платена от здравната каса, изглежда скромна на фона на годишните разходи за белодробни заболявания в ЕС, голяма част от които се дължат точно на лошия въздух и надхвърлят 380 млрд. евро. Според данни в годишния доклад на Европейската белодробна фондация и Европейското респираторно дружество, продължителността на живота в Европа намалява средно с 8.6 месеца поради лошото качество на въздуха. В България лекарите и множество неправителствени организации са предлагали радикални мерки за справяне със здравните последици от мръсния въздух. Засега повечето от тях са на хартия, включително и така мечтаното от всички специалисти и пациенти редовно миене на улиците в градовете. Все още на хартия е и Националната програма за борба с белодробните заболявания, в която има акцент точно върху мръсния въздух. Според лекарите българските апарати за замърсяване на въздуха дори не са толкова прецизни, че да мерят най-фините прахови частици от 2.5 микрона, а точно те не винаги могат да се издишат и задръстват белите дробове. Статистиката е повече от печална – 15-20% от населението на България е с ХОББ, като основната причина за това е мръсният въздух, пушенето и експозицията на прах, химикали и изпарения. Приблизително една трета от населението в ЕС развива астма във възрастта между 5 и 80 години, като най-често заболяването се проявява преди 20-годишна възраст. Астмата обичайно започва много по-рано от другите хронични заболявания и се превръща в доживотно бреме не само за болните, но и за техните близки и цялото общество. Средно 13% от родителите, грижещи се за деца с астма, напускат работата си заради това. В България от астма боледуват 9% от възрастното население и около 15% от децата и лекарите смятат, че основна причина за това е все по-мръсният въздух. "Категорично е доказано, че там, където има засилен автомобилен трафик и замърсяване с фини прахови частици, честотата на астма е много по-голяма", отбелязва доц. д-р Явор Иванов, началник на Клиника по пневмология и фтизиатрия към УМБАЛ – Плевен.

  Автомобили и

печки на въглища

  Доц. Иванов отбелязва, че основните източници на фини прахови частици в големите градове са автомобилите, и то основно дизеловите и на местата с увеличен трафик концентрацията на мръсен въздух е най-висока. "В студените мъгливи дни през зимата концентрацията на фини прахови частици се увеличава многократно благодарение на това, че циркулацията на въздуха е по-ниска и се получава ефектът на утаяването", коментира доц. Иванов. Той допълва, че с екипа му са направили проучване в Плевен и са потвърдили пряката връзка между ниските температури, високата концентрация на фини прахови частици във въздуха и честотата на влошаванията на пациенти с ХОББ. "В шестте дни преди пациентът да постъпи в болница с пристъп или да се обърне към Спешна помощ, винаги е имало наличието на по-висока концентрация на фини прахови частици заедно с наличието на серен диоксид и азотен диоксид - газове, които се отделят от автомобилите. Тези фактори предполагат към обостряне на заболяването и много вероятно е това да се отнася и до болните от астма", казва доц. Иванов. По думите му, другият източник на замърсяване е отказът от централно отопление и това, че все повече домакинства се отопляват с въглища и дърва, които са основен замърсител с фини прахови частици. Те се отделят не само в околната среда, но и сред обитателите на самата къща. Замърсеният въздух в затворените помещения е 8-ият поред рисков фактор за възникване на заболяване и причина за 2.7% от всички заболявания в света, сочи докладът на европейските респираторни дружества. Третата основна причина за белодробните заболявания е прахът по улиците, особено този, който се наслоява от товарни автомобили и строежи. Съществува и още един косвен ефект от замърсяването на въздуха и той е в основата на алергиите. Според проучванията на европейските респираторни дружества до края на 2015 г. всеки втори европеец има поне една алергична реакция, като те се дължат основно на околната среда. "Механизмът за действие е прост. Мръсният въздух увеличава алергенността на алергените. Едно поленово зърно в града може да предизвика много по-силна алергична реакция, след като е замърсено, отколкото при цъфтежа на същото растение на село", казва доц. д-р Мария Стаевска от Клиниката по алергология на Университетска болница в София. Пациентите определят заболеваемостта от белодробни, кардиологични и алергични заболявания като резултат от мръсния въздух. "Фините прахови частици, особено в комбинация с цъфтежа на полените, нанасят големи щети върху здравето на огромни групи хора, затова в Европейския съюз се прокарват политики на всички нива за опазване на здравето", казва Диана Хаджиангелова, председател на Асоциацията на българите, боледуващи от астма (АББА).

  Чисти улици

Мерките, които лекарите и пациентите предлагат, са били обсъждани достатъчно често, включително и на европейско ниво. България е част от застъпническата кампания за по-чист въздух на общо 36 европейски страни, които се опитват да популяризират проблема с белодробните болести и да подпомогнат правителствата си да изработят подходящи национални програми. "България е една от държавите с най-мръсен въздух според европейската статистика и ние се опитваме да предлагаме на правителството мерки, подобни на тези в останалите страни. Една от най-непопулярните, разбира се, е по-високи такси за паркиране в центровете на градовете", казва Диана Хаджиангелова. Според нея основно изискване, което пациентските организации поставят пред общините на срещите си, е улиците да се мият по-често и в София срещат разбиране от кмета Йорданка Фандъкова. Не така обаче е в част от другите градове. "Нашите деца дишат този въздух, тези частици се утаяват и рискът да заболеят от ХОББ нараства многократно. Трябва да се притискат общините да мият редовно улиците и да се регулира трафикът, да се изнася по обиколни пътища извън местата с много хора и деца. Това са неща, които могат да се решат. Трябва да се ограничи движението в централните части, това са най-популярните мерки", казва доц. Иванов. Пациентските организации биха искали техен представител да бъде включен в групите на МОСВ, които мерят замърсяванията, да могат да получават по-достъпни данни на разбираем език, за да предупреждават останалите да се пазят от замърсяванията, които могат да влошат рязко здравето им. Особен акцент трябва да има при замърсяванията от промишлеността и кметовете да се ангажират с това, тъй като наднормените количества газове и прах могат директно да увредят и съвсем здрави хора.

(Бр. 4/2018 на „Златоградски вестник”)