Николай ВАСИЛЕВ

Едва ли на света има страна, която през последните 103 години толкова пъти да е вземала грешни геополитически решения и то в последния възможен момент. Затова и няколко пъти за "миг" от историята сме проигравали граденото за десетилетия! Толкова ли не си научихме урока?!

През 1939 г., по думите на английския пълномощен министър у нас, „ефектът от нечестивия съюз между Германия и Русия беше невероятен. (...) Руско-германското споразумение обедини практически всички и подсили надеждите, че то ще позволи на България да се измъкне от конфликта.“ Докато цяла централна Европа е вцепенена от ужас, ние си фантазираме, че може да се облагодетелстваме от ситуацията. Година и половина по-късно, с почти пълен политически консенсус България се включва в Тристранния пакт. Единствено БЗНС и „традиционната десница“ са против. Последствията не закъсняват. През 1944 г. България става лесна жертва на Сталин, в резултат на което прекарваме най-хубавите години на следвоенната европейска демокрация зад Желязната завеса! Днес картината изглежда, от геополитическа гледна точка, зловещо подобна. Президент, премиер, управляващи и парламентарна опозиция се впускат презглава да адаптират България към „новите реалности“, фантазирайки си, че може да извлечем някаква полза от нея.

Експертните глашатаи на „новия консенсус“ ни представят едно фантастично бъдеще. Според възприеманата по-скоро като „дясна“ Антоанета Христова: „Ако премиерът отиграе майсторски ситуацията, срещата с Путин може да донесе добро на страната. Напускането на САЩ от Иранското споразумение промени отношението към Русия – тя стана желан фактор в международната среда. Все още не може да се каже дали има сближаване с Европа, но очевидно се направиха първи стъпки в тази посока. За нас тази среща ще бъде да си върнем този баланс, след като бяхме отказани от него.“ Откровено „левият“ Андрей Райчев е не по-малък апологет на „новия курс“ на България:  „Сближаването на Париж и Берлин с Москва е голямо събитие, с много последици, макар много хора да не го искат. За първи път се заговори отново за Европа от Атлантика до Владивосток. Оста Пекин-Москва-Берлин е страшна за САЩ.“ Това било прекрасно, защото: „Всеки акт на противопоставяне на Европа на Русия за нас е лош и болезнен“. Европа, според Райчев имала един проблем - Полша и Прибалтика. Там хората били „истерично антируски настроени“. Поляците, за разлика от нас, помнят своята история.

Знаят, че евентуалната ос Пекин-Москва-Берлин няма да трае по-дълго от пакта Рибентроп-Молотов, но с право се страхуват, че опитът за създаването ѝ може да бъде също толкова разрушителен. Те са достатъчно умни, за да разберат, че не могат да се впишат в нея. Нима ние сме толкова глупави и късогледи, за да не видим, че ако евентуалната ос „Пекин-Москва-Берлин“ е страшна за САЩ, тя е убийствена за България? Съюз с Русия и/или с Германия никога не е носил на нито една страна, разположена между тях, нищо добро.

България не прави изключение и нелепото мото „Винаги с Германия, никога срещу Русия“, е било единствено рецепта за катастрофа. Най-елементарното разбиране на геополитическите императиви изисква от нас, рамо до рамо с Полша и Румъния, да търсим стратегическо сближаване със Съединените щати, Великобритания, Израел... Само в подобна комбинация можем да запазим идеалите от Възраждането за свободно и демократично развитие. Само в подобна комбинация ще можем да преодолеем откъсването на Македония от нашата етно-национална тъкан и бавно и постепенно да вървим към сближаване и излекуване на раните, нанесени ни през последния век. Само в подобна комбинация ще можем да договорим жизнено важния за нас излаз на Егея - като предоставим и на гърците излаз на Черно море, където те са присъствали хилядолетия. И може би най-важното - само в тази комбинация можем да разчитаме на сигурна защита срещу опитите на Ердоган да възроди Османската империя под някаква нова форма. Защото моментният разрив между континентална „Европа“ и англо-саксонските страни няма да бъде траен. Рано или късно „евро-голизмът“ (фантазията за някаква Европа, отделена от Америка) ще отмине, единството на евро-атлантическото пространство ще бъде възстановено и либералната демокрация ще тържествува от двете страни на океана.

Много малко вероятно е Русия, или Турция да намерят място в демократичния свят, когато той отново се стабилизира. Ще бъде ли България част от него? Това е залога на нашето поколение, който политическият и експертният ни елит видимо не осъзнават!