Николай ВАСИЛЕВ

 

Преди дни журналистът Мартин Карбовски разтърси мрежата с пламенното си изказване: „Русия, прости!“ Искал да помоли, да се покае и да бъде простен за това, „което сториха политиците, моите, през последните десет години с Русия“. Така и не стана ясно с какво България е навредила на Русия. Все пак Карбовски загатва, че според него България като ветропоказател се завъртала към всеки пореден голям брат. Според него „всяка дума за Русия, каквато и да е, беше жигосвана като предателство“.

 

Отново бягане от света на разума и потъване в слепи емоции.

Неговите плам и горест не били породени от идеологическа принадлежност, но според него „нацията ми страда и се гърчи от срам заради обръщането на гръб към тези, които са слята, неразделна част от моята история, кръв и култура“. В своето самоунижение Карбовски надмина дори комунистическия режим, който говореше за братство, за дружба от векове за векове, но все пак някак претендираше за протоколно равенство. Не и Карбовски. За него „ние май не сме братя. Ние сме по-скоро блуден син.“ Според журналиста някакво новосъздадено малцинство „руши всеки разговор за руския и българския интерес.“

Само че вместо да се опита рационално да обясни има ли пресечна точка между българския национален интерес и руските имперски амбиции, Карбовски завършва с патетичното: „Русия, прости, ти знаеш защо и как, кой и колко обича“. Влюбеният човек демонстрира обич дори когато обектът на любовта му го презира и мачка. Във влюбената душа на Карбовски изказването на президента Петър Стоянов преди 20-тина години, че обича Русия, но обича България повече, може да изглежда като действие на ветропоказател, защото за него самата идея за равнопоставеност е абсурдна. Русия е нещо огромно, велико, неподражаемо. Ние сме много малки, за да изказваме каквато и да била критика. Ние сме обвързани с нея веднъж и завинаги. Тя може да ни мачка колкото си иска. Нейните противници може също да ни мачкат, когато привиждат в нас руски троянски кон, но ние нямаме право на свой интерес, на свой избор, на свой път.

Но все пак е добре да помечтаем за деня,

когато някоя руска публична фигура –

политик, журналист, историк, излезе с

подобна патетична изповед:

„Прости ни, Българийо!

. Прости ни, че когато вашите възрожденци се бореха за своята културно-просветна автономия, нашата дипломация стоеше твърдо зад Цариградската патриаршия и признахме автокефалността на вашата църква чак след Втората световна война, когато можехме да я овладеем.

. Прости ни, за това че макар вашите опълченци да се сражаваха храбро редом с нашата войска през Освободителната война от 1977-78 г., не допуснахме нито един български представител на Берлинския конгрес, където бяха представени всички балкански народи, че дори и арменците.

. Прости ни, че притиснахме младия княз Александър да въведе Режима на пълномощията и поставихме страната ви под управлението на руски генерали.

. Прости ни, че когато князът ви възстанови Търновската конституция, го приехме за враг и използвахме всички брутални методи, за да го отстраним.

. Прости ни, че когато Сърбия вероломно ви нападна в гръб, изтеглихме всички наши военни съветници и оставихме вашата млада и неопитна армия...сама да обере лаврите и възхищението на света.

. Прости ни, че след Балканската война отказахме да бъдем безпристрастен арбитър.

. Прости ни, че по време на Междусъюзническата война оказахме логистична помощ на Румъния за да ви удари в гръб, а когато Османската империя ви нападна и извърши страховито етническо прочистване, ние не си мръднахме пръста, въпреки че по конвенцията от 1902 г. бяхме длъжни да го направим.

. Прости ни, че когато избухна Първата световна война, не направихме нищо, за да ви помирим със Сърбия, която жестоко потискаше вашите сънародници в Македония, а когато вие влязохте във война с нея, жестоко бомбардирахме Балчик и други градове и изпратихме армия да се сражава за румънския суверенитет над Южна Добруджа и за сръбския суверенитет над Македония.

. Прости ни, че през 1925 г. финансирахме атентаторите на църквата Света Неделя!

. Прости ни, че през Втората световна война, докато България беше съюзник на Германия, поддържахме легация в София, но ви нападнахме, когато на власт дойдоха онези смели мъже, които през 1941 г. (т. е. във времето, когато ние снабдявахме Хитлер с ценни материали и горива), се обявиха против всяко сътрудничество с нацисткия диктатор.

. Простете ни, че през онези 45 години поддържахме един жесток и кървав режим у вас, че ви изолирахме от света и ви въвличахме в мръсни опрерации като потушаването на „Пражката пролет“.

. Простете ни, че след 1990 г. затворихме пазарите си за вашите стоки и ви изнудвахме да плащате едни от най-високите цени за газа.

. Простете ни за това, че финансираме ваши политически партии и лансираме проекти, от които вие губите милиарди! Че ви съдим по международните съдилища и притискаме.

. Простете ни за това, че нашият патриарх унизи вашия президент и приложи огромен натиск да не приемете историческата молба на Македонската православна църква БПЦ да ѝ стане църква-майка!

Най общо, скъпи българи, простете ни, че с всичките си действия и интриги се стремим да попречим вие и вашите братя в Македония да живеете в братска любов. Простете ни! Ние знаем колко много ни обичате. Знаем, че четете Пушкин на вашите деца, че се грижите за стотици руски и дори за незаслужените съветски паметници. Знаем, че в безброй ваши песни вие възхвалявате Русия, докато в единствената руска песен за България се пее арогантното: „Хороша страна Болгария, а Россия лучше всех!“ (хубава страна е България, ама Русия е по-добра от всички!) Простете ни, българи! Знаем, че имате всички основания никога повече да не искате да ни погледнете. Но все пак се надявам, че след време ще забравите за всички злини и обиди, които сме ви причинили и ще можем да потърсим някаква база за сътрудничество...“

Не знам дали ще доживеем да чуем подобна изповед!

Но докато у нас изобилства от журналисти, историци и политици, които не смеят да споменат за всички злини, които „необятната“ империя ни е нанесла през последните 140 години и коленопреклонно молят Русия за прошка, макар България никога да не ѝ е сторила нищо лошо, шансовете за това се свеждат до нула. Русия не ни е дала никакво основание да мислим, че ни обича, макар много от нас да я обичат! Не е и длъжна.

По-лошото е, че Русия не ни дава основания да мислим, че ни уважава. И не можем да ѝ се сърдим, щом толкова много български журналисти, историци и политици, не уважават собствената си родина!