Николай ВАСИЛЕВ

Според Карл Маркс, безспорния идеолог на левите сили по цял свят, основното противоречие в капиталистическото общество било това между труда и капитала. Тази теза е разбира се несъстоятелна, но това е тема на друг анализ. Факт е обаче, че милиони хора по цял свят вярват в нея и общо взето те определят себе си като „леви“. Убедени са, че поединично хората на труда са уязвими и ако работната заплата се определя на пазарен принцип, тези, чиито единствени доходи произтичат от техния труд, са обречени да живеят в мизерия.

Крайните „леви“ – комунистите – настояват работниците да овладеят предприятията, да „експроприират експроприираното“, дори ако за постигането на тази цел трябва да се пролеят реки от кръв. По-умерените „леви“ благоволяват да оставят предприятията на „капиталистите“, но настояват за колективно договаряне и правителствена намеса в икономиката, в полза на работещите и хората в неравностойно положение. Само ако има строга регулация, твърдят те, наемните работници ще получават прилично заплащане и по-добри условия на труда, по-кратък работен ден, повече отпуски и т.н. Комунистическият експеримент навсякъде по света се провали с гръм и трясък. Никъде заграбените капитали не бяха управлявани по-добре, в никоя комунистическа държава работниците не получиха по-добро заплащане от колегите им в „капиталистическите" страни, никъде те не се радваха на по-добри условия на труд... Резултатите от действията на умерените „леви“ предизвикват остри дискусии. Според „левите“ държавата на благоденствието осигурила немислим просперитет за две поколения европейци (и не само европейци), а разграждането ѝ предизвикало много сътресения и опасности. Основният мотив на "десните" им критици е, че „левите“ мерки пораждат неконкурентоспособност. Обременени с висока цена на труда „капиталистите“ ще наемат по-малко хора, ще изнасят производства в чужбина и т.н. Това е разделението „ляво – дясно“ в икономическата сфера. В социалната обикновено „модерните леви“ подкрепят повече свобода за алтернативни на традиционните нрави стилове на живот, докато „десните“ защитават традиционния морал. Лицемерният проект на Александър Лилов за превръщането на БСП в „модерна лява партия“ позволи на столетницата за повече от две десетилетия да претендира, че е лява и европейска. След като тя бе оглавена от Корнелия Нинова преструвките отпаднаха.

В началото на тази година БСП влезе в остра полемика с лидера на ПЕС (и неин бивш лидер) Сергей Станишев относно т.н. „Истанбулска конвенция“. С това си действие партията застана до десните и крайно десните партии в Европа. Доскоро БСП подхранваше илюзиите, че ще остане на „леви“ позиции в икономическата сфера. Все пак партията обеща, че ще премахне „плоския данък“ (който самата тя въведе). И тази маска падна, когато Нинова се обяви гневно срещу „Плана Макрон“. „Ако Борисов защити превозвачите, аз първа ще му стисна ръката, но се съмнявам“ – заяви тя пред сборище от млади „социалисти“, изправена пред винил окичен с петолъчки. Както и да го погледнем обаче, планът „Макрон“ е „лява“ мярка. Той настоява правилата за шофьорите „тираджии” да бъдат еднакви в целия Европейски съюз. Т.е. да не може превозваческите фирми от по-бедните страни да експлоатират по-жестоко своите наемни работници и да подбиват цената на труда в по-заможните страни. Предвижда се и забрана на шофьорите да спят в камионите – което ще рече по-човешки условия на труд. „Лява“ мярка е изискването на всеки 3 седмици шофьорът тираджия да се прибира в родината си. Само така тези хора ще могат да създават здрави семейства. Друго изискване е на шофьорите да се плащат командировачни пари по нормите на държавата, в която са влезли. Това изискване не е нито ляво, нито дясно. То е мярка срещу нелоялна конкуренция. Но тъй като то ще доведе до заплащане на по-високи командировачни за работещите, логично е всяка „лява партия“ да го подкрепи. Както е логично „десните“ партии у нас да не се обявят по принцип срещу него, но да настояват, че България се нуждае от един дълъг, много дълъг „гратисен период“, през който фирмите да имат възможност да натрупат достатъчно средства, за да бъде цялата наша икономика толкова капитализирана, колкото и тази на западноевропейските страни. Логично е „десните“ да настояват, че печалбите, които нашите фирми изкарват от предоставяне на транспортни услуги между центрове в Западна Европа, са част от „кохезионната“ политика за Европейския съюз. Да убедят западните правителства, че щетите за техните граждани от една бедна и размирна източна част на континента биха били много много по-големи, от тези причинени от овладяването на някои сфери на тяхната икономика, като транспорта и строителството от нашите фирми, които са по-конкурентноспособни защото плащат по-ниски заплати, командировачни, предоставят по-малко придобивки и не изискват „командированите“ да се прибират често до домовете си. Ще е трудно е да убедим германците и французите, че е „честно“ български шофьори, които спят в кабините и с месеци не се завръщат у дома си и да получават български командировачни, докато извършват превози между Франция и Германия на по-ниска цена от местните фирми. Но с добра дипломация, може да убедим съответните правителства, че това е една дългосрочно полезна за тях „субсидия“, която ще бъде заработена, а не открадната, от която и тяхната икономика ще извлече ползи под формата на по-евтин транспорт и т.н. Но това са „десни“ аргументи. „Левите" би трябвало да настояват, че единственото, което произлиза от тези практики е възможността на българските „чорбаджии“ да експлоатират по-жестоко своите работници, да си купуват повече мерцедеси, луксозни вили и т.н. Преди 13 години, когато Сергей Станишев, след няколко гласувания, бе избран за премиер, заяви, че никога не би управлявал с Атака. Днес БСП, ВМРО, Воля, а и повечето от ГЕРБ си приличат с Атака като две капки вода! Щом очевидно БСП не е „лява“ партия, можем ли да я определим като „дясна“? При все че някои нейни критици се поддават на това внушение, подобна теза би била напълно несъстоятелна. Корнелия Нинова се обявява яростно против „Плана Макрон“, не защото иска да защити превозваческите фирми, а защото иска да насажда анти-европейски настроения! Представители на нейната партия обичат да нападат „чуждите търговски вериги“, но не предлагат политики, които ще доведат до това наши търговски вериги да предлагат услуги в големите европейски градове. Никой не задава един прост въпрос. Защо вместо берачи на ягоди не изнасяме конфитюр? Защо берачите не могат да изкарват съпоставими доходи тук, а продукцията им да се търси по щандовете на английските супермаркети? За страна с малък пазар като нашата, идеи за преференции за местното производство в страните от ЕС трябва да са табу. Само ако изнасяме преработени храни, българското земеделие ще се изправи на краката си! България е силно заинтересувана от хармонизирането на законодателството в целия ЕС, от премахването на всякакви бариери, но и от това да ни предоставят един дълъг период на ниски данъци и такси, през който да капитализираме икономиката си и да изравним административния си капацитет с този на развитите страни и така, с течение на времето да изравним и доходите. БСП, а и всички про-руски партии целят обратното. Стремят се да изолират България (засега) в рамките на ЕС и НАТО, да противопоставят българското правителство и българското общество на решенията за по-дълбока интеграция на континента. Проектът за „модерна лява партия“ в България се провали и вече няма нужда дори от смокинов лист. Това стана възможно, защото избирателите на БСП никога не са били „леви“. Делението в България никога не е било „ляво – дясно“. От 140 години насам делението е по оста „да се покоряваме на Русия, или да се стремим да се еманципираме от нея“. Докато „социализмът“ се привижда у нас като някаква европейска мода, „левите идеи“ остават в периферията на политическия живот. Но русофилите създават безброй сътресения на държавата. В края на 19 век България едва се измъква от руската примка. Когато десетилетия по-късно бе поставен знак на равенство между комунизма и Русия, силата на комунистите рязко набъбна. Когато Съветският съюз се свлече, българските комунисти лансираха идеята за „модерна лява“ за пред света и „заедно с Русия за „Европа“ (ако може по-далеч от Америка)“ за пред избирателите. „Десните“ спечелиха всички дебати на Прехода – като се започне от премахването на партийните организации на работното място и деполитизацията на армията и полицията, като се мине през реституцията и приватизацията и се стигне до интеграцията в ЕС и НАТО. Но ако „десните“ спечелиха дебата, „левите“ си останаха сърцевината на "елита". „Червените бабички“ бяха излъгани, но „червените мобифони“ станаха новите капиталисти. Повечето от тях никога не бяха скъсвали пъпната си връв с Русия, а десните никога не формулираха Прехода преди всичко като еманципация от Москва. Когато Владимир Путин отново започна да отправя предизвикателства към Западния свят, България се оказа напълно неподготвена и неспособна да даде отпор! Руският президент може да бъде обвиняван в много грехове, но той по никакъв начин не е „ляв“. Той се опитва да разцепи Европейския съюз прикривайки се лицемерно зад традиционния морал и християнските ценности и като призова адептите си в Европа да се обявят срещу мерки на Брюксел, които както и да ги погледнем са по-скоро „леви“. Путин се опитва да съблазни големите западноевропейски страни като Германия и Франция с изгодни за тях предложения, ако го оставят да си вихри коня в източната част на континента. Малцина у нас обаче оценяват, че флирта на Кремъл с Берлин и Париж е огромна заплаха най-вече за нашата страна. Очаквано, изправени пред дилемата „леви ценности“, или Русия, българските „леви“ избраха Путин! Това, което все още липсва, е ясна алтернатива, която да постави еманципацията от Москва като първи приоритет!