В средата на февруари, на мегдана в Етнографския комплекс за осма поредна година се проведе конкурса за най-добро вино сред местните любители винари, дегустация на вино и мезета, всичко това съпроводено с много веселба.

Почти в края на месеца пък беше още по-веселия Тодоровден, донесъл отново много веселие и усмивки заради магарешко-конското надбягване и парад.

И Трифониадата, и Тодоровден се превърнаха в най-тачените празници в Златоград, който събира старо и младо, туристи и местни, за да се веселят заедно на калдъръмения мегдан, където на воля се лее „вино без пари” от бъчонката. И макар да нямаме много лозя, виното стана важна част от бита ни, местните винари се увеличават, а древното питие отлежава в избите на множество къщи.

Но какво е вино, когато не се споделя с приятели? И всички знаят, че „виновникът” това да се случи, е Александър Митушев, с организираните от него празници в Стария град, и който от маса време успешно налага нова култура на пиене в града – от „твърдо” към „руйно”... И сега във винарската надпревара имаше 15 производители на вино. За да се оцени качеството му, е поканен специалист сомелиер.

Според Митушев, тук ще има още прояви, свързани с църковните и български празници през годината. Така и гостите на града се запознават с обичаите и традициите ни и съхраняваме българщината. Празниците са предпоставка и за повишаване на туристическия поток в града, казва той.

И така, древногръцкият бог на виното, лозарството и веселието – Дионис, лично разливаше вино на стотиците гости на чаршията. Бъчви с божествения еликсир за душата и тялото се лееше без пари, а хората опитваха от виното на отделните производители, за да сравнят вкусовете. Градусът на настроението от винената подкрепа, съчетана с хубавото време и пищната програма на златоградските певци и танцьори, накара множеството по кълдъръмите да се усмихне, да затропа хоро и да посрещне с радост идващата пролет.

Това са усещанията в Златоград на Трифониадата и на конската кушия на Тодоровден. Когато по стара българска традиция символично подрязваме лозите, за да са те плодовити и да има вино. И когато стягаме коне и магарета, да станат и те като за пред хората. И с много пукот, каба гайди, скари и мезета, посрещаме на чаршията гостите си. За да ни е хубаво заедно...

(Бр. 4/2018 на „Златоградски вестник”)