Биляна АМБАРЕВА

Кои са братята ни

Днес, четейки поредната статия за връзките ни с "братска Русия", чашата преля и реших, че е крайно време да завърша този текст. Чета статия на "Редута", където е цитиран Б. Борисов, който в интервю за швейцарски вестник директно заявява: "Изобщо не става дума за избор между Русия и Запада: България е ЕС, България е НАТО. Историята, културата, бизнесът и традициите са едно, но западната ориентация е решение, което ние сме взели категорично“.

В статията се изтъква, че според тези негови думи, "ние сме вече руски не просто по силата на няколко исторически момента, а органично, в цялата поредица от основни елементи на битието и идентичността ни."

Затова да започнем с историята и митовете за "братята славяни" с "общи корени". Според определението за Славянски народ: "Славянски народи са етнолингвистична общност от модерни народи, които говорят на един от славянските езици и притежават в различна степен сходен генетичен произход и сходни етно-културни, антропологически, етнографски и фолклорни характеристики."

1. ГЕНЕТИЧЕН ПРОИЗХОД

Едно от най-мащабните изследвания върху генната структура на българите, извършено от проф. Драга Тончева и нейни колеги от италианските университети в Павиа и Флоренция, доказа, че българите по генна структура са европейци. До нас са близки популациите на Северна и Средна Италия, Северна Гърция, и разбира се - Македония. Също така, ние сме много далече от турците като генна структура. За 500 години сме си „опазили“ генотипа. Руснаците по генна структура не са “източни славяни”, а фини. Като в някои области преобладава средноазиатския генотип. Така че изтъкването на нашата близост по "славянска линия", е тотална заблуда с чисто политически характер! Доказано генетично - не сме братя!

2. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК

Изчетох доста по въпроса за произхода на руския език. Беше ми трудно да подредя цялата прочетена информация. Но попаднах на статия от Форум "Наука" и там видях кратко изложение на трите страници, които бях написала първоначално.

. В лексикално отношение 55% от съвременния руски език е основан на т. нар. църковно-славянски език. В граматическо – 70%. . Т. нар. църковно-славянски език, е всъщност старобългарския език.

. До времето на цар Петър Велики (1682–1725 г.) руският език не е бил този, който се е говорил в Московията. (Московското княжество, прераснало и преименувано от Петър в Руска империя).

. За европейските филолози от онова време езикът, говорен в Русия (Московията)q е бил „московски език“, а не руски.

. По онова време европейските филолози под „руски език“ разбирали украинския и разговорния език в Белорусия.

. Мелетий Смотрицкий, белоруски просветител, работил във Вилнюс и Киев, и автор на издадената през 1619 г. книга „Граматiки словенскiя правильное синтагма“, отбелязва, че „българският църковен език“ рязко се отличавал от „нашия език“, тоест от руския език. Проблемът обаче е, че под „руски език“ Смотрицкий разбирал украинския.

. В противовес на това, населението на Московията (бъдещата Русия), е говорело език, съставен от тюркска и финска лексика. Броят на славянските думи в него растял крайно бавно.

. Човекът, който създава де факто като лексика и граматика днешния руски език, е прочутият учен Михаил Ломоносов (1711–1765 г.).

. При управлението на Екатерина II (1762–1796 г.)q в хода на засилената имперска експанзия на запад и югозапад, новият „руски език“ се превръща в това, което познаваме днес като руски език. Въпреки това през 1778 г. филологът Фьодор Григориевич Карин, в своята брошура „Писмо за преобразувателите на руския език“, говори за „ужасната разлика между нашия език и славянския“. Карин навсякъде в брошурата нарича руския „московски език“. И добавя следното: „...Така, както изкусният градинар с млад присадник обновява старото дърво, почиствайки изсъхналите по него клонки и тръни, излизащи от корените му, същото сторили великите писатели с нашия език, който сам по себе си бил беден, и измамното му представяне за славянски го направило вече безобразен...“.

С една дума - покрай религията, бавно са възприели и езика ни! И до сега фините на североизток славят Бог на нашия език.

3. ЕТНОГРАФСКИ И ФОЛКЛОРНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Доколко са свързани българската и руската култура? Първото, което направих, е да потърся статия или научен труд за сходствата между българската и руската култури. Няма статии, няма и научни трудове. Проверих в енциклопедии, търсих в каталозите на няколко библиотеки - български, руски, английски и американски. Чудя се как така, някой "професор" от котилото на Иво Христов, не е защитил дисертация по въпроса?! Етносите, съставляващи Русия, са оформили нейната цялостна култура и тя е тотално различна от българската. Нито народната музика, нито фолклора, нито архитектурата, нито кухнята ни, имат нещо общо с руските такива! Те си имат Иля Муромец и Иванушка Глупака, а ние Хитър Петър и Крали Марко. Народната ни музика като звучене няма нищо общо с руската. Инструментите балалайка, жалейка и цевница са руски, гайда, кавал и тарамбука са български. Гудок /гъдулка/, е единственият сходен инструмент.

Българската народна музика и българските хора и танци са уникални и неповторими и нямат нищо общо с руските такива! Естествено, поради факта, че сме православни, имаме общи празници и ритуали. Но ние българите имаме запазени древни езически обичаи, които са вплетени с християнските и са част от самобитната ни култура. Имаме и такива ритуали, като нестинарството. Българските носии и шевици са също уникални за България. И дори да ви звучи скверно, вследствие на 500-годишното османско владичество, сме приели голяма част от османската култура, което още повече ни отдалечава от руската!

Възрожденската архитектура в България е силно повлияна от османската, дори бих казала идентична. Българската "национална" кухня няма нищо общо с руската. Тя е всъщност турско-арабска кухня. Имамбаялдъ, гювеч, кюфте, юфка, сутляш, таратор, шкембе чорба, мусака, пълнен пипер, дроб сърма, малеби, ашуре, саздърма, локум, кадаиф, баклава, халва, грис халва - да продължавам ли? Палмени, сельодка, блини и борш, не са сред националните ни блюда!

Относно историческата ни връзка с Русия, тя е връзка дотолкова, доколкото ние сме им дали писменост и религия! Останалото са неуспешни опити да ни превърнат първо в Задунайска губерния, а после в Съветска република. В момента "историческата ни обвързаност" се състои в нескончаеми опити да ни внушат, че сме "братя славяни" и че сме "неразривно свързани", въпреки генетичното различие и тоталната липса на "сходни етно-културни, антропологически, етнографски и фолклорни характеристики".