Иван СТЕФАНОВ
Усещайки края на своя живот, владетелят на прабългарите кан Кубрат повикал петимата си сина и им дал бащина заръка - каквото и да става, да не се разделят и винаги да бъдат заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят. Не след дълго Кубрат починал. Възползвайки се от ситуацията и разчитайки на отслабналата им защита, хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба.
Водачът на хуните - Хан Ашина, поставил условие на синовете: ще освободи сестра им и ще им върне обратно земите, само ако го признаят за техен владетел. Братята на красивата Хуба били поставени пред труден избор. Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Останалите пренебрегнали заръката на стария си баща и тръгнали да търсят нови свободни земи за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг. Но преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато не открият свободна и сигурна земя, където да се заселят. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. И братята поели на път, като оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. Не се минало много време и при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Това бил чаканият знак. И както се били уговорили, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Но там вече не знаели какво да направят и накъде да поемат. Само птицата можела да им покаже верния път, а те не знаели как да преминат реката и да стигнат до другия бряг. Тогава Баян взел бял конец, а Хуба го вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от вражеска стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели, побягнали обратно. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при войската си. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения и закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След което застанал пред войската и признал, че той и неговите братя допуснали огромна грешка, като не се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Оттогава именно Аспарух заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.
Оттогава на 1 март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех. И ако понякога чувате, че тази традиция се спазва и в някои околни на България страни, то това е така, защото в разпокъсаната от историята българска земя, навсякъде има останали българи, които свято пазят традицията на дедите си, независимо под какво управление и в каква политическа територия им се е случило да живеят. И защото това е един от знаците на българското...
(Бр. 4/2018 на „Златоградски вестник”)