+ В 9 ч. сутринта нивото на запрашаемост е 155, а в 21 ч. вечерта то е 351, при норма 50 µg/m3...
Ефим УШЕВ
Читателите ни бяха подробно информирани в миналия брой на ЗВ за кореспонденцията ни с държавни екологични институции, пред които излагахме тревогите си и настоявахме да се направят специализирани замервания за състоянието на въздуха, който дишат златоградчани. В писмото си до РИОСВ-Смолян между другото информирахме:
„Миризмите са нетърпими, да не говорим как картинката се допълва още повече от безконтролното горене на всякакви материали от хотелите в града, както и от традиционно използваното твърдо гориво като дърва и некачествени брикети от населението. Имаме многобройни публикации във вестника с призив към общината да дава информация за нивото на замърсеност на въздуха, но досега по проблема няма никакъв отговор или действие от управата и кмета на общината”, се казваше в официалното ни писмо до институцията. И благодарение на директора й – инж. Екатерина Гаджева, това искане бе в много къс срок удовлетворено. В отговора си тя ни пише: „След полученото писмо от вас, РИОСВ-Смолян е изпратил заявка до изп.-директор на ИАОС-София, за извършване на имисионно измерване на качеството на атмосферния въздух в Златоград”.
Така в центъра на града, пред сградата на общината на градския площад, паркира специализираната кола-лаборатория на Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ и в продължение на едно денонощие, правиха съответните замервания. Нека напомним още, че в писмото си ние настоявахме за „измервания нивото на фини прахови частици, но и да има данни и за обща запрашаемост, серни, азотни и др., по преценка на компетентните органи”.
И какво се оказа?
Първо и най-важното, че са надминати и най-черногледите ни очаквания за състоянието на въздуха. Защото ако досега знаехме, че мярката за особена запрашаемост бе смолянския въздух, цитиран във всички национални скали и замервания, отсега нататък такава мярка ще е златоградският. Защото въздухът в Златоград се оказа много по-мръсен и от смолянския. Така към момента на замерванията преди около седмица, в нашия любим град измерената среднодневна стойност на фини прахови частици (ФПЧ) е четири пъти над нормата. В Смолян среднодневните стойности на ФПЧ са стигали само до три пъти над допустимите 50 µg/m3.
Мобилна автоматична станция на Регионалната лаборатория в Пловдив установява, че показателят фини прахови частици (ФПЧ) в Златоград е със средна стойност 195, при норма 50 µg/m3, като най-висока е била в 21.00 часа – 351, а най-ниска е в 16.00 часа – 53 µg/m3. Средната стойност на фини прахови частици в периода 01.00–15.00 часа, е 48 µg/m3, при норма 50 µg/m3, като най–висока е в 09.00 часа – 155, а най – ниска е в 13.00 часа – 11 µg/m3.
Резултатите от замерванията
на въздуха в Златоград
са наистина стряскащи и в разговора ни с инж. Гаджева поискахме включването на Златоград в националната система за мониторинг на околната среда. По нейни думи, това са поискали и от общината, но...от следващата година!?
Не догодина, г-н кмете! Още това лято, след около три месеца, когато още повече ще се увеличи потокът бензиново-газови колони от всички страни на града, бълващи отровите си в центъра му, трябва да има ново проучване на златоградския въздух. И този път не едно денонощие, а пет, за да бъдат анализите на лабораторията представителни, със съответните препоръки за вземане на мерки. Знаем, че гледате скептично и пренебрежително на "Златоградски вестник", но приемете, че преди 28 години го създадохме, именно за да хвърля светлина. За да предупреждаваме за опасности, да обясняваме и ориентираме, да събираме съмишленици по важни проблеми за общия ни град, в който сме избрали да живеем заедно. И бихме искали, ако може – по-качествено...
Затова ще е нужна, обаче, и общинска програма за намаляване нивото на замърсяване до съответните норми за качеството на въздуха, който златоградчани да дишат. А тези мерки, спокойно можем да кажем, многократно излагахме в цяла поредица публикации на ЗВ от последните месеци, които общината просто трябва да препише, като се опита да приложи и контролира приложението им. Защото в публикуваните материали сме ползвали известни специалисти по въпроса, както правим и в настоящия брой, в материала „Дишай трудно”.
Вярно е, че това първо професионално обследване на въздуха в Златоград не е представително – за да е такова и да има база за по-сериозни изводи и анализи, проучванията трябва да са поне 5 денонощия, казва ни инж. Гаджева от РИОСВ. Резултатите обаче са достатъчно стресиращи, за да бъдат пренебрегнати. Затова се надяваме, че общината в крайна сметка ще се трогне пред проблема и така, както кметът обикаля кръчмите за срещи с граждани по някакъв измислен проблем за движението на колите в града, така също ще тръгне един ден да разговаря с гражданите за необходимостта от обходен (околовръстен) път на Златоград. За да се разтовари, а значи и изчисти, малко центъра му. Така, както направиха с милиони европейски евра маса родопски градове.
Ще поиска ли нашият кмет от социалните общински служби да снабдяват бедните граждани с по-качествено отопление, а не кюмюр и второкачествена дървесина?
И най-сетне – ще поиска ли кметът от общинските органи, на които е началник, да си влезнат в ролята на контролиращи, като излезнат от кабинетите си и подложат на проверки и контрол кой гори автомобилни гуми и купища парцали по търли, заводи и хотели?
Причините за замърсяването наистина са комплексни, но всичко се свежда най-вече до това какво и как горим. Наскоро прочетохме за проекта по газификацията на Смолян – най-голямата родопска община ще се отоплява с газ, докаран от еди-кои си сибирски полета, което ще струва на държавата 9 млн. лв. А ние искаме да докараме топла вода от Ерморечието...за 18 млн. лв., при това – за отопление на 5-6 общински сгради... Е, може би трябва и ние да се преориентираме към газ – хем по ефективно, хем по-евтино и безопасно за въздуха ни. Защото всичко онова, което излиза от комините ни, ние всички го вдишваме и издишваме, за да се срещаме все по-често из болничните кабинети. А и все по-често, за съжаление, в м. „Св. Марина” в края на града. Защото, ако пак цитираме миналия брой, статията на ексминистър Попов „Да говорим за въздуха”, „...наднормени количества фини прахови частици за хора с хронични респираторни заболявания в продължение на една седмица, може да бъде летално!”
(Бр. 3/2018 на "Златоградски вестник")