+ 1 февруари – Национален Ден за почит към жертвите на комунистическия режим в България;

+ Биографични щрихи от две снимки за един от спасителите на българските евреи и златоградски народен представиител в две народни събрания до 1945 г.

Янко ГОЧЕВ

На снимките, които представяме тук, е Василка Станчева (по баща Шавкулова) със сина си Никола. Тя е съпруга на убития от комунистите златоградски народен представител в две народни събрания - Сирко Станчев Петков /1893-1945/.

Той е роден в Ловеч, завършил е 32 „Царски” випуск на ВНВУ в София (1912), Генералщабна академия, търговия и дипломация в Свободен университет в София, участник във войните командир на рота от 34-ти Троянски полк в Балканската война (1912-1913), командир на 3-ти взвод на 4-та юнкерска рота във ВНВУ в София, 1917. Адютант на Цар Борис III - 1920-1923, офицер за поръчки и преподавател в ШЗО до уволнението си през 1928 г. Сирко Станчев е двоен кавалер на военния орден „За храброст”. След уволнението си през 1928 г., се занимава с търговия и обществена дейност в София. След преврата на 19. V. 1934 г., като близък на Двореца е интерниран от правителството на Кимон Георгиев в гр. Даръдере (дн. Златоград), където установява тесни приятелски връзки с местните жители. Тук пише един очерк за Златоград във в. „Слово” - 1935 г., като описва икономическия, политическия и културния живот тук и който „Златоградски вестник” е публикувал - бр. 13 и 14/2009 г. Същият може да се прочете и в ч. 3 на книгата „Златоградски страници”. През 1938 г. Станчев е избран от жителите на града за народен представител в ХХIV ОНС (1938-1939), а по-късно и в ХХV ОНС (1940-1945).

Депутатът оказва силна подкрепа и съпричастност на културно-просветната дружба „Родина”. Арестуван е от комунисти на улицата, на 17. 09. 1944 г. Името на Станчев се среща в още един документ от общонационално значение и това е протестното писмо на Димитър Пешев. Той слага подписа си в защита на евреите и застава срещу тяхното депортиране. Този факт е забравен от главните обвинители на „народния” съд и той не е сложен в групата на опозиционерите по еврейските въпроси, за да получи по-лека присъда. Въпреки че е правил добро, Сирко Станчев е бил обречен. От една страна, като приятел на царя, от друга, според „Описание на стара София”, по време на войната в къщата му се настанява „Дойче Райхсбан”, т. е. представителите на Немските имперски железници. Подкрепяната от него дружба „Родина” е обявена за „фашистка” организация и резултатите от цялата му дейност относно интеграцията на българите мохамедани са унищожени. Неговата съпруга - Василка Николова Шавкулова, е дъщеря на банкера Никола Шавкулов (1865-1930), родом от Прилеп, Македония. Никола Иванов Шавкулов е виден български търговец от първата половина на XX в., съсобственик на фирмата „Братя Шавкулови“. Той е роден в 1855 г. в град Прилеп, Македония. Най-малък син е в голямото търговско семейство на Иван и Темяна Шавкулови. В 60-те години на XIX в. пожар унищожава чифлика на Шавкулови в Плетвар и семейството изпада в бедност. На 10-12 години работи като слуга в хана на Мирче Хаджийовков, съпруг на сестра му Мария, в Прилеп. В 1879 г.е основана фирмата за търговия с кожи „Братя Шавкулови“, като Никола се установява в Солун, където поема кожите, изпратени от Африка.

В Солун Н. Шавкулов се занимава активно с обществена дейност. Заедно с брат си Димитър и други заможни солунски българи, се опитват да учредят българска банка в Солун, която да кредитира бизнесите на македонските българи, но начинанието пропада, след като не среща подкрепа от българската държава и от Българската народна банка. Никола Шавкулов е един от основните дарители на ВМОРО и ВМРО - за освободителното дело в Македония, в продължение на над 30 години дарява 200 000 златни лева. Дълги години е член на комисията на ВМРО за събиране на паричните налози от българското македонско население в Солун. Председател е на Комитета за създаване на българска болница в Солун. След като Солун е заграбен от Гърция през Балканските войни, в 1913 г. заедно с брат си Димитър се установява в София, където двамата продължават да се занимават с търговия с кожи до 1921 г., когато притиснати от новопоявилите се гумени цървули, закриват фирмата. През 1922 г. Никола Шавкулов основава собствена фирма - „Никола Шавкулов АД“, която продължава да се занимава с търговия с кожи и друга търговска дейност. Умира в София през 1929 или в 1930 г. В завещанието си Шавкулов задължава наследниците си да отделят от приходите на дружеството по 20 000 лв. годишно, в продължение на пет години, в полза на сиропиталището „Битоля“, ръководено от Македонското женско благотворително дружество. Никола Шавкулов се жени в 1897 г. за Екатерина Хаджимишева (1873-1948), с която имат четири деца: Василка (1897–1982), Иван (1900–1976), Борис (1909-1990) и Радко (1912–1967), всичките родени в Солун.

След смъртта на мъжа си, съпругата на златоградския депутат - Василка Сиркова, остава с две деца - син Никола, на 19 г., и дъщеря Благовеста - на 12 г.  Умира през 1982 г.

...

На втората снимка са Милка Хрелопанова, Кортеза Драганова, Радка Липованска и отново Василка Станчева. Това са съпруги на видни българи, жертви на комунистическия терор след 9. 09. 1944 г., а самата снимка е от 30-те години на ХХ в. След преврата на Девети, три от тях ще останат вдовици, съпрузите им ще бъдат убити - Първан Драганов, Георги Липовански и Сирко Станчев. Милка Димитрова Смилова от Велико Търново, е съпруга на Иван Хрелопанов (1891-1974) - депутат от Демократическия сговор в XXII ОНС 1927-1931, председател на Съюза на горските кооперации и автор на редица трудове на тема кооперативно движение. Василка Николова Шавкулова е съпруга на полк. Сирко Станчев и дъщеря на търговеца и банкера Никола Шавкулов, родом от Прилеп, Македония.

Радка Стефанова Славчева е съпруга на адвоката Георги Константинов Липовански, депутат в XXV ОНС (1940-1944) и дъщеря на генерал Стефан Славчев и Елиза Андре Тюрио. Радка е внучка на Андре Тюрио - предприемач, строител на съвременна България, който строи в Русе най красивите сгради, с принос за неговия стар аристократичен облик, заради който е наричан „Малката Виена”. Кортеза Радослав Радева е съпруга на Първан Драганов - офицер и дипломат, роден в Лом (1890), завършил ВНВУ в София (1909) и военна академия в Германия (1910-1914), участник във войните за обединение (1912-1918) като артилерист командир на батарея в 4-ти артилерийски полк в Балканската война (1912-1913) и командир на батарея и на отделение в 11-ти артилерийски полк в Първата световна война (1915-1918), офицер в свитата на княз Борис Търновски. След войната е флигел адютант на Н. В. Цар Борис III (1920-1932), военен аташе в Берлин (1932-1934), съветник в българската легация в Париж (1935), пълномощен министър във Виена (1936-1938), пълномощен министър в Берлин (1938-1942), пълномощен министър в Мадрид, Испания (1942-1. 06. 1944), министър на външните работи (12. 06. 1944-02. 09. 1944).в правителството на Иван Багрянов. След 9. 09. 1944 г. е арестуван и отведен за разпити в СССР, предаден от съветското правителство на българските власти (03. 01. 1945), съден от “народния” съд, осъден на смърт и разстрелян (01. 02. 1945). Кортеза Радева остава вдовица, с дъщеря Цветана, на 19 г., и син Радослав - на 14 г., бъдещият блестящ авиоинженер, неизвестен днес.

(Бр. 2/2018 на „Златоградски вестник”)