Преди немного време, един неделински кмет, когото сега го съдят, ама май няма да го осъдят, като му отказаха поредна регистрация да бъде пожизнен кмет, юрна половин Неделино да се изселва в Гърция, че и колона към Златоград тръгна…

После някакви от северозападната част, като не им харесало нещо в работата на чиновниците в общините, или пък корупцията в управата на страната, хоп – решили, че мястото им е при комшиите, в Румъния… Сега пък, прясно от тия дни, някакъв Леви слушал по радиото как хора коментирали нещо там от Истанбул, и хоп, вай – решил, че не, това не е неговата страна, отивал някъде на Запад, край… На всичките тия откачалници искам да кажа, че това е тяхната държава, каквато те и само те са си я направили такава, като гласуваха първо за мадридският мошеник, после няколко пъти за един пазач-пожарникар, че и за станишеводогановци няколко пъти, и така си направиха държавата такава, какавато е сега… И вместо да реват, да си скубят косите и да търчат наоколо, където никой не ги чака с топла погача, да се замислят как са гласувли в последните петнайсетина години и повече. И да си съберат акъла и да разберат, че да – това е държавата им, за която трябва да се борят да бъде тя демократична, правова, силна, обичаща своята природа, история, и да вярват в бъдещето й! Което само те могат да определят какво да бъде и как и накъде да се движи! Ако не – прав им път при сърби, гърци и румънци… Да си видят майнините си там! Но криви ще им излезнат сметките. Защото повече и камък няма да дадем от земята си! И някои ще трябва да се спасяват отново към Сърбия, по бели гащи при това. Да напомня само, че веднъж вече в същия този северозапад се опитаха да откъснат България с коминтерновски пари и да я направят съветска – през 1923. Нали и тогава бягаха към сръбско, където винаги са приютявали българските бандити и предатели – и криминални, и политически.

Сега меракът им е за Румъния, ама нека все пак да си приготвят белите предателски гащи…

(Бр. 2/2018 на „Златоградски вестник”)