Юлиян ПОПОВ

В София въздухът е много мръсен. Но той е мръсен на повечето места в България. Мръсен е обаче и в Полша, Словакия, на много места в Италия, Германия. В повечето градове и села в Западните Балкани е дори много по-зле от нас. Започналото европредседателство е шанс да поставим много категорично на равнище на ЕС проблема с въздуха. Нашият инстинкт вероятно ни подсказва да си мълчим, да се срамуваме или да отричаме проблема. Трябва да го поставим директно. Много от решенията са локални, други са национални, но много са общоевропейски.

Основната информационна система е част от Европейската агенция по околна среда. Норми, директиви, финансиране, експертиза, трансгранично замърсяване – това са все неща, които трябва да се обсъждат и решават на ЕС-равнище. На такова равнище трябва да обсъдим и съдбата на старите западни коли, които ще стават все по-евтини на нашия пазар. Време е да си дадем сметка колко комплексен е проблемът с въздуха. Много бих искал българските общини, националните медии, МС, да ангажират лекари и метеоролози, които редовно да говорят и обясняват рисковете и ролята на географията и климата в състоянието на въздуха.

Добрата информираност е крайно важна, за да се вземат по-сериозни мерки и тези мерки да бъдат подкрепени от обществото. Трябва да се работи за конкретни мерки и забраната първо на въглищата в битовото отопление е според мен една от тях. Това не става от днес за утре. Първата стъпка би трябвало да е сериозен анализ на употребата на въглища извън електроцентрали и какви са опциите за тяхната замяна. За тези, които не знаят, наднормени количества фини прахови частици за хора с хронични респираторни заболявания в продължение на една седмица, може да бъде ЛЕТАЛНО!

(Бр. 2/2018 на „Златоградски вестник”)