+ Твърдението „бедни сме“ още държи много хора, които намират в него оправдание да не се прави нищо. Независимо, че мръсният въздух е по-скъп…

Юлиян ПОПОВ

Всички знаем, че поне шест месеца в годината за отопление с дърва в защо Златоград отиват маса декари гора дървен материал. Това, освен огромните голи сечи, до които води, и екологичната катастрофа, която ни следва, влошава неимоверно и въздухът, който дишаме. Към това добавяме, разбира се, и непрекъснатите сечи на дървета в самия град. А когато това става заедно с влошения въздух от крайно вредното трасе, вкарало в центъра на града целия машинен трафик от всички възможни посоки, положението става наистина трагично.

С поредицата материали в ЗВ за състоянието на въздуха, който дишаме, искаме да заострим вниманието на общинските власти към проблема, за да заработи тяхната чувствителност и убеденост, че ако болницата ни е пълна с болни хора, то една от причините е и той. И естествено – да набелязват, лека-полека, някакви мерки за решаването му. Като начало е добре да започнат със замерването чистотата на въздуха. И довеждането на резултатите от това до гражданите, за да не правим изключение от общата статистика за страната. В това отношение в наше лице ще имат подходящото партньорство. Затова им предлагаме да се поинтересуват за измервателните станции на Изпълнителната агенция по околна среда в Смолянско и/или Кърджалийско, и нека поне веднъж направят замерване… Все в тази връзка е и поредният материал по-долу. Но ако на някой все още не му е ясно за какво става въпрос, или пък подценява темата и най-малкото я омаловажава, нека да се разходи малко по околните баири на Златоград и оттам погледне към града. Веднага ще му стане ясно какви мръсотии диша и откъде идват повечето от болестите ни, от които страдаме днес…       ЗВ

...

През последните години качеството на въздуха в България се е подобрило. Независимо от това 59% от хората смятат, че се е влошило. Това е добър знак и вероятно се дължи на факта, че в последната година информацията за състоянието на въздуха и за вредата от замърсяването му рязко се повишиха.

Гражданите днес са много по-информирани и по-ангажирани, отколкото бяха преди 5 или 10 години, когато само критични казуси, като обгазяванията на Русе и Стара Загора или Кремиковци, предизвикваха остра реакция. Въздухът обаче продължава да е недопустимо замърсен, особено през зимата, и решимостта за действие не бива да стихва. Транспортът е ключов, но не и единствен замърсител на въздуха. През лятото основното замърсяване е от транспорта, но през зимата – от отоплението с твърдо гориво. Основен проблем е много неефективния начин на горене за отопление. През зимата, оказва се от проучване, най-голямо е замърсяването в елитни квартали на големите градове, където отоплението с камини е символ на лукс, и в бедни гета, където също се отопляват с некачествена дървесина. В Копенхаген, например, един много чист град, за основен замърсител се смятат камините. В Лондон пък вече се повдига въпросът за луксозните пицарии, които основно работят на огън. В бедните квартали на големите градове, а и в малките градове на страната, е абсолютно необходимо да се извърши някакъв тип социална реформа. Например подмяната на най-неефективните печки, с по-ефективни. При това – със средствата, които държавата така и така заделя всяка година за това. Сигурен съм, че в бъдеще отоплението ще е предимно електрическо, тъй като то е най-евтино и чисто, когато се прави от възобновяеми енергийни източници. На първо време е важно обществото и властите у нас да се съсредоточат в няколко важни действия:

. Медиите редовно да информират за състоянието на въздуха;

. Да се дава редовно думата на лекари, химици, кметове и държавни служители за състоянието на въздуха;

.  Съществуващите закони трябва да се следят и строго прилагат;

. Въглищата и мокрите дърва трябва да се забранят;

. Старите печки да се сменят с високоефективни - включително чрез смяна на помощите за енергийно бедни с подкрепа за ефективни печки;

. Строги мерки срещу най-мръсния транспорт.

Така че, макар качеството на въздуха се подобрява, съществуват и проблемите:

- Подобрението е бавно, тръгнало от много високи стойности. Да, вече няма Кремиковци, Мариците имат сероочистки, затворени са много от най-мръсните предприятия. Сега обаче предстои промяна на масовите източници на замърсяване, а това е по-трудно.

- Липсва достъчна обществена нетърпимост към най-безобразните практики - горене на гуми, мокри дърва, въглища, рязане на филтри, коли и автобуси, които пушат като факли.

- Твърдението „бедни сме“ още държи много хора, които намират в него оправдание да не се прави нищо. Независимо, че мръсният въздух е по-скъп.

- Липсва радикална визия. „Правим какво ли не“ е лош подход. „Правим всичко възможно“ е малко по-добър подход. „Работим за радикална промяна“ е добрият път.

- Информираността на населението е недостатъчна и е на тласъци. Медиите трябва всекидневно да съобщават какво е състоянието на въздуха, какво се очаква да бъде и какво могат да правят хората за да намалят въздействието на много високи равнища на замърсяване.

И накрая - когато става дума за нещо, което трябва сами да променим заради собственото си здраве и по-добър живот, някак неуместно е да се говори за това какво Брюксел искал от нас и какви норми ни поставял и какви санкции щял да ни наложи. Трябва да сме една обиколка напред, да се тервожим от собственото си бездействие, а не от глобите на Брюксел. Това, както казахме, на първо време…

(Бр. 22/2017 на "Златоградски вестник")