Д-р Константин ВЪЛЧЕВ

 Писмото

Здравей, Ефим!

Днес получих ЗВ и на един дъх го прочетох. Аз много го харесвам и доста интересни неща научавам от него. Той поддържа и освежава духовната връзка, която имам с родния ми град и с моите съграждани! Радвам се, че намираш историята от Неделино за интересна и ще я отпечаташ в следващия брой. Ще бъде от интерес за тебе факта, че точно преди 60 години, през месец май 1957 г., след специализация в ИСУЛ, започнах работа в току-що открития кабинет по акушерство и гинекология към хирургичното отделение на Околийската  болницата в Златоград.  Аз бях първият акушер-гинеколог в историята на Златоград!  Кабинетът прерасна след това в отделение. Напуснах тази длъжност през 1960 г., понеже  спечелих конкурс в Първа градска болница в Пловдив, за завеждащ кабинет по стерилитет. Ако намираш, че е уместно,  публикацията може да се посвети на тази кръгла годишнина.  Остани си със здраве! Продължавай смело по същия път!

Константин Канада, 16. ХI. 2017 г.

 ...

…Още в началото на практиката ми като акушер-гинеколог в Златоград, много се страхувах, да не ми умре родилка след раждане от кръвозагуба, ако ме повикат за помощ извън болницата. Ето защо аз отидох при счетоводителя на болницата Георги Брънгов, далечен мой братовчед по майчина линия, и го помолих да ми закупи един голям куфар, който да  приспособя за съхранение и носене на всичко необходимо за спешна акушерска помощ по селата около Златоград. Той бързо ми го достави. В него имах бяла порцеланова плочка за изследване на кръвните групи. На плочката се поставяха капки от различните серуми и се смесваха с по капка кръв от пациента или дарителя и се определяше кръвна група в зависимост на кои серуми имаше преципитация на кръвта. Не изследвахме за Rh фактор! Имах всички необходими инструменти: игли, конци, иглодържател, валви, форцепс, голяма кюрета, ампули с ерготамин, синтосинон и други медикаменти  и най-важното - физиологичен, стерилен разтвор в бутилки и бутилки с разтвор, съдържащ содиум цитрат (Sodium citrate) за консервиране на кръв. Аз се бях запознал подробно с известниите начини за спиране на  кръвотечение след раждане, описани в достъпната ми литература, която беше много оскъдна. През един топъл есенен ден на 1958 г., след обяд, се получи тревожно съобщение от село Неделино (сега град), че една жена, родила в дома си и кърви обилно. Плацентата й не била изродена. Взех куфара, обадих се на шофьора на линейката, който веднага дойде, на бързо грабнах от къщи нещо за ядене, а също пушката и патрондаша. Понесохме се към Неделино с възможно най-голяма скорост. Къщата на родилката беше близо до влизане на пътя в селото. Пред къщата имаше няколко жени и мъже, натъжени и замислени, но когато слезнахме с шофьора от линейката, те се оживиха и зарадваха.

Майката на родилката ме въведе в малка стая с легло в единия ъгъл, на което лежеше млада жена, чието лице беше бяло като оваросаните стени. Пулсът й беше като слаба нишка, едвам се напипваше, а ръката беше студена. Поисках да я прегледам. Майката отметна одеялото и цялото легло тънеше в кръв! Пъпната връв  беше между краката й, но плацентата не се беше изродила. Продължаваше да кърви! Веднага разбрах, че родилката беше в хеморагичен шок и ако се опитам да изродя плацентата, това би било фатално за нея. Веднага се заех да намеря вени, което беше трудно, поради тяхния колапс, и започнах преливане на физиологичен разтвор през вени и на двете й ръце. Веднага след това изследвах кръвната група на родилката и на  майката. Оказа се, че те имаха една и  съща група „А”. На едната ръка замених физиологичния разтвор с бутилката кръв. Проверих кръвните групи на някои от чакащите, които се съгласиха, но само на една жена, роднина на родилката, имаше подходяща кръвна група, от която също взех кръв. Но родилката се нуждаеше от още кръв.

Нямах избор - наредих на шофьора на линейката да отиде веднага при партийния секретар на селото и да му предаде от мене молба да организира веднага изпращането на повече хора за кръводарители. Още му казах да предаде, че ако не изпратят повече хора и ако родилката почине от липса на кръв, отговорноста ще бъде негова. След като започнах втората бутилка кръв, пристигна група мъже, изпратени от партйният секретар. Взех подходяща кръв от трима мъже. След преливане на третата бутилка кръв, състоянието на родилката явно  се подобри. Пулса й макар и ускорен, стана по-пълен, кръвното налягане се повиши, бялотата на лицето й намаля, тя поиска д пие вода. След третата бутилка кръв излезна от хеморагичния шок и беше безопасно да се опитам да извадя с ръка (мануално) плацентата. Мануалното изваждане на плацентата е лесно веднага след раждането, защото шийката на матката е широко отворена и лесно се вкарва ръката в маточната кухина. Понеже тя беше родила преди няколко часа, отвора на  шийката се беше стеснил. С малко повече усилие тя се дилатира от ръката ми. Плацентата се отдели мануално, но се разкъса на места и парчета останаха закрепени за маточната стена. Родилката имаше плацента акрета. Част от нея беше навлезла в мускулатурата на маточната стена. Аз се опитвах с върховете на пръстите си да открепя останалите части от плацентата, но това се оказа невъзможно! Родилката продължаваше да кърви, но по-слабо. В такива случаи може да се направи кюретаж, но това беше невъзможно, защото родилката лежеше в леглото си, а не на гинекологичен стол. Ако оставя тези парчета от плацентата, родилката можеше да продължи да кърви и имаше опасност пак да й се влоши състоянието. Но нашият народ казва: „Неволята учи!”

Дойде ми на ум нещо, което не бях срещнал в литературата и по време на  специализацията ми в ИСУЛ. Реших да вкарам в маточната кухина ръката заедно с кюретата. Края на кюртата беше под показалеца и средния ми пръст и под техен контрол плъзгах кюретата по повърхноста на маточната стена и по този начин можах да изкуретирам останалите парчета от плацентата. Този набързо измислен метод, намаляваше опасността от перфорация на матката, защото даваше възможност да контролирам натиска върху кюретата. С лява ръка притисках коремната стена към предната стена на матката, на която бяха плацентарните парчета. Процедурата се оказа много успешна. В бутилката с физиологичен разтвор поставих синтосинон и инжектирах мускулно ерготамин, матката се съкрати много добре и кървенето спря. След като започнахме да преливаме петата бутилка кръв, родилката вече беше много добре и пожела да яде и пие вода. Качихме родилката на линейката, бащата седна до нея и държеше бебето на скута си. Аз седнах отпред до шофьора, линейката беше „Ифа”, произведена в Източна Германия. Вече се беше стъмнило. Карахме на фарове по криволичещия нагоре по планината път. На един завой, от дясната страна на пътя, видяхме заек, който спря и се загледа във фаровете. С един изстрел го повалих и прибрах в колата. След няколко завоя се случи същото. Вторият заек дадох на шофьора. През ония оскъдни години и трудно снабдяване с хранителни продукти, не се съобразявахме с някои закони, за да нахраним семействата си. Достигнахме превала, където на ляво се отклонява пътя за параклиса „Св Неделя”. На неговото място преди може би хилядолетие е имало голям манастир. Като дете са ме водили през юли на този висок и остър връх за празника на „Св Неделя”. Когато пораснах, съм се изкачвал пеша до него, по стръмна и неравна пътека, започваща от Златоград. Родилката и бебето ги изписах след около седмица в отлично състояние. Част от съдържанието на куфара го използвах само един път, но ми помогна да спася една млада жена от явна смърт…

(Бр. 22/2017 на "Златоградски вестник")