Ефим УШЕВ

Вече отбелязохме в миналия брой, че вместо за есенните Дельови празници, както беше предвидено по-рано, паметникът на площада в чест на Дельовата песен ще се открие в Деня на освобождението на Златоград от турска власт – 21 ноември, който е и официалният златоградски празник.

Този паметник ни накара отново да се обърнем към книгата на проф. Карл Сейгън „Шепоти от земята“ („Murmurs of earth“), издадена в Ню Йарк през 1978 г. защото тя пък е издадена в чест на изстреляния година по-рано (1977) диск с различни послания на планетата Земя до извънземни космически цивилизации.

„The Voyager Interstellar Record“, както гласи подзаглавието на тази внушителна по обем и съдържание книга, е въсщност апотеоз на огромните усилия на колектив американски учени физици и астрономи по изработването, селектирането  и изстрелването на златния диск от станциите на НАСА, в която те събират и обработват едно безпрецедентно културно-цивилизационно послание от Земята към Космоса, обединено в две станции на Кейп Канаверъл, наречени „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“, изстреляни през далечната 1977.

Това даде основание на община Златоград през 1987 г., т. е. за 10-годишнината от събитието, да започне изработването и поставянето в центъра на града на нов паметник на Дельо войвода с автор скулптора Константин Доганов, който наблюдаваме днес и поставен на мястото на стария паметник, намиращ се от доста време на площада в с. Старцево, чийто автор пък е скулптора златоградчанин Борис Мандраджиев.

Но не само – общината прие идеята да подготови и на следващата година да издаде първия си художествено-документален албум - „Златоград“ (ДИ „Септември“, София, 1986). В него, чийто автор-съставител имам честта да бъда, на стр. 47, към снимката с все още недовършения паметник на площада, за първи път се дава информацията както за изстреляните станции, така и за включената в златния диск златоградска песен „Излел е Дельо хайдутин“.

За космическите станции в албума се цитира интервю на американския астроном Карл Сейгън, който казва, че по изчисления на компютрите им те ще летят в космическото пространство 60 000 години към звезда от съзвездието Малка мечка. В позлатените две плочи към станциите са записани гласове от нашата планета, подбрани са музикални призведения и песни, като златоградската песен е онасловена като „Песен на овчарката“. В албума цитираме и думите на Сейгън, според когото за плочите е била търсена музика, която да обединява огромния стремеж на човечеството към познание, но същевременно и неговата трудна съдба. Музика-послание на човечеството - от неговия път през неизчислими разстояния от светлинни години, през различни стадии на еволюционното му развитие.

И когато днес разгръщаме споменатата книга на Сейгън, с която редакцията разполага благодарение на бившия кмет Николай Деспотов, разбираме, че нашата песен  е подбрана не само в състезание с огромен друг материал от целия свят по всички континенти. След избора на текста измежду 12 000 песни, събрани от фолклориста Васил Стоин, по предложение на композитора Бела Барток се минава към аудиозаписи на терен и така попадат на изпълнението на младата певица Валя Балканска на един родопски събор край с. Арда през 1968 г.

Две са песните в изпълнение на гайда в дисковете – от Азербайджан и от България.

Те дават основание за наблюдението, че астрономията и музиката се сливат в едно в историята на овчарството. Алън Ломакс посочва, че звукът на първите гайди наподобява блеене, а самата гайда, която се прави от овча кожа, също прилича на овца, от която висят неотрязаните копита, пише Сейгън. „Овчарят държи гайдата така, както се държи болно агне. Нерядко в България гайдата е покрита с вълна и тя издава блеещ звук. Овцете следват звука и така не се разпръскват. Предполагам, че именно на овчарите дължим една немалка част от нашите европейски мелодии – те разполагат с предостатъчно време и слушатели по неволя“, твърди Ломакс.

А за златоградската песен продължава Карл Сейгън: „В тази песен, записана в затънтеното планинско с. Арда, звукът на гайдата бегло напомня на виковете, с които овчарите подкарват стадото. Текстът възпява познат от фолклора герой, противопоставящ се на нашествениците. Неговото име е Дельо, а „хайдутин“ означава, че е бил разбойник от типа на Робин Худ. Дельо закриля селяните и предупреждава турските първенци да не се опитват да ги правят мюсюлмани насила. Турция владее България в продължение на пет века и макар че думите на песента изразяват съпротивата на българското население, мелодията носи следи от турско влияние. На невероятното въздействие на гайдите достойно отговаря  пеенето на Валя Балканска, която успява да запази очарованието на гласа си и едновременно с това да звучи така, че да я чуят през три долини…“

Автор на скулптурната композиция, която издигаме за тазтгодишния празник на града на 21 ноември, е Ангел Каравланов – скулптур от Пловдив.

(Бр. 20/2017 на "Златоградски вестник")