Юлия ШОПОВА

Става въпрос за онези фамилии в Златоград, които освен официално изписваното име, са известни в града и с друго, с което са известни сред хората.

Това са обикновено стари фамилни имена или такива, получили гражданственост по някакъв повод, каквито ще посоча по-долу.

Известни са ми доста такива фамилии, като повечето са от Голяма река, но те едва ли са всичките в града. Ще започна от м. Гърмът, най-високото място в старинната му част. По някакъв неписан закон, жителите на квартала започвали всякакво броене от Гърмът – канене на гости, правене на равносметка, напр. в кои семейства жените са „горшни“, т. е. дошли отгоре, както са наричани Райково, Устово, Смолян; кои фамилии са се „заличили“, т. е. останали без мъжки наследници, колко жени са останали вдовици, колко девойки са се омъжили за „външни хора“ и т. н.

И така в Гърмът такава „двойна“ фамилия е Русинови, известна и като Шиминци, Шимньовци или Шуминьови. По-нататък, макар и несъществуващи днес, но запазени в съзнанието на местните със своите популярни названия – Кукопетковци, Калековци, Коповци, Шънковци. Сарандеви се наричали още Парашинкови, Карафеизови – Сватеви, Арнаудови – Лескови.

Едно от семействата Чалъкови е известно и с името Гогушевци, по фамилното име на жената, тъй като мъжът бил домозет.

Фамилията Чепински се нарича още Чангърови, едно от семействата Малашеви пък с името Кодинчовци, Канурови – с името Върбалиеви.

Сред „двойните“ фамилии са още Саралийски – Кутеви, Марински – Падински, Демерджиеви – Разиньовци.

И в други квартали има доста такива случаи.

Например Симеонови са наричани от хората Габровци, защото родоначалниците на рода са родом от с. Габрово, Ксантийско.

Задължение на наследниците на тези фамилии е да изследват днес не само историята на своите родове, но и за произхода на двойствеността на техните наименования. 

(Бр. 20/2017 на „Златоградски вестник“)