Евтим ЦВЕТКОВ
Това разбираме от Протокол № 5/18. 03. 1942 г. на Църковното настоятелство в Златоград, предоставен ни от настоящия негов председател отец Константин.
От протокола става ясно, че ЦН се е състояло от пет човека, председателствано от тогавашния златоградски енорийски свещеник Тодор Фомичев – руски белогвардеец, спасил се в България от започналата руска анархия през ноември 1917 в Петроград.
На 5 март 1942 Настоятелството на храма „Св. Георги“ в града ни се събира на свое заседание, за да обсъди „…Окръжно № 922/29. 01. т. г., относно изпращане на излишните, но годни за употреба църковни принадлежности за Св. Православна Руска църква…“ Според Окръжното, излишната утвар следва да се предаде на руската чрез Пловдивската митрополия. И след разискванията, златоградските настоятели решават „единодушно“ да се ипратят осем минеи, един Апостол, едно Напрестолно Евангелие, една Св. Чаша, един Требник и един Стихар.
Освен това те молят Пловдивската Митрополия да изпише горните предмети от инвентарната им книга, без Св. Чаша, Требника и Стихара, тъй като те са били лични дарения на златоградската църква, незаведени в инвентарната книга.
Следват подписите на петимата настоятели, но от протокола не става ясно нещо важно: за кой руски храм в страната става кампанията на Митрополията в Пловдив за неговото оборудване с утвар и други принадлежности от поместните български църкви.
Възможно е да става въпрос за някой новостроящ се такъв храм по това време, тъй като и след октомврийско-ноемврийския преврат на болшевиките през 1917, и през войната 1939-1945, в България се стичат много руски граждани и е твърде вероятна необходимостта от храмове за черкуване на православните заселници.
Едва ли е възможно обаче това да се прави за Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ в центъра на София, която, както знаем, е осветена още през 1914 г. и е невъзможно да изпитва чак такава нужда от църковен инвентар за своите обрядни служби чак от Златоград.
Така или иначе, коментираният Протокол от църквата в Златоград не ни дава информация по този въпрос, който може да бъде осветлен единствено от Пловдивската Митрополия, като организатор на кампанията.
(Бр. 20/2017 на „Златоградски вестник“)