Ст. Н. ШИШКОВ

Париж, 1919 г.

Както анонсирахме в миналия брой на вестника, в читалището в Златоград постъпи като дарение едно много ценно издание – „Гърцизмът на Балканския полуостров“ от родоповеда Стою Шишков.

Тази книга излиза за първи път на български език. Именитият й автор я пише на френски език, в навечерието на сключването на Ньойския мирен договор в края на ноември 1919 г. и излиза от печат с личните средства на Шишков през април същата година. Днес, толкова години по-късно, неговия внук Николай Щърбов я превежда и издава, с което изпълнява съкровеното желание на дядо си книгата му да види бял свят в родната му България. И можем спокойно да кажем, че това е книга-събитие. Или „Книгата на 2017“, както ви хареса…

Чрез редакцията на „Златоградски вестник“, г-н Щърбов подарява един екземпляр от това ценно издание на златоградската библиотека в ОНЧ „Просвета“. Можете да я потърсите там и да бъдете сред първите нейни читатели в страната. ЗВ

…През 1885 г. се извършва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. За това не е било поискано съгласието на Русия и тя се противопоставя на младото Княжество. Оттогава руската дипломация се обръща на страната на сърбите, като насърчава идеите им за величие, в ущърб на българите. Освен това, в Санкт Петербург са вярвали, че силна Сърбия ще бъде солидна бариера срещу целите на Австрия на юг.

Затова руските консули в Македония започват открито да застават на страната на сръбската пропаганда, докато в предишни години винаги са били против тяхната партизанска дейност. Така например, в доклада си от 12 февруари 1885 г., руският имперски консул М. X. Скрябин никъде не споменава за съществуването на сръбско населено място, семейство, църква или училище в описанието си за областите на вилаета Монастир (дн. Битоля – бел. ред.) и в сведенията за преброяването на населението според религия, националност, производство и търговия. Той посочва, че в целия вилает на Монастир има 490 местности, обитавани от българи, 11 от власи, 16 от турци и 103 са със смесено население. Според преброяването по националности там, в този вилает е имало 52 000 турци, 235 000 албанци, 255 000 българи, 12 000 гърци, 29 000 власи, 3000 евреи, 6950 цигани и нито един сърбин.

След това започва такава безмилостна пропаганда, чиито успешни стъпки светът не познава. В началото сърбите се преструват, че в Македония е живяла аморфна маса от славяни, които по своя език и начин на живот са в еднаква степен роднини на сърби и българи, а след това заявяват, че това е чисто сръбско население. Най-накрая те открито обявяват, че независимо от етническата си физиономия, Македония трябва да принадлежи на Сърбия, тъй като има абсолютно необходимия за икономическия й живот излаз към Егейско море.

Още в далечното минало, преди пристигането на турците, нашите съюзници - сърби и гърци, вече са искали подялбата на Македония. И двете страни са използвали в подходящо време всички възможни средства, за да се задуши национално чувство на българите в Македония, за да я представят пред света като принадлежаща към техните народности и така да се гарантира нейното анексиране. За нещастие на македонските българи, много благоприятни обстоятелства помагат на гърците в Тракия и южна Македония, както и на сърбите в западна и северна Македония.

Така се случва: в своето съперничество и Австрия, и Русия се стремели една след друга да привлекат Сърбия на своя страна, а след това и Гърция; турската политикa е могла да поддържа своето господство, само сеейки разделение между християнските народи и отслабвайки преобладаващия елемент на полуострова - българите. За да избягат от подтисническия турски режим, те са напускали плодородните равнини, завзети от бейовете и са търсели един по-свободен живот в съседните на земите им страни. В Кралство Сърбия е имало много български македонци, които са били подложени на задължителна сърбизация и веднъж сменили своята национална принадлежност, те трябвало да създават сърбомански групи.

Накрая, Патриаршията, която винаги е търсела начин за елинизация, смятала, че ако не успее да върне всички от полуострова под железния си жезъл, тя би могла с помощта на сърби неразколници да запази своята власт над упоритите българи от Македония. Това до голяма степен е обслужвало сръбската пропаганда. Като признават върховната власт на Вселенската майка, сърбите лесно я убеждават, че ако тя даде на митрополитите им сръбско гражданство, те биха могли да приобщят най-нещастното население на северна Македония. Самите гърци са скандализирани, виждайки как Белград изсипва пари за финансовото им подпомагане. В този момент на обединени усилия, сърбите и гърците са склонни да се запази статуквото, т. е. да се поддържа ужасния турски режим, за да имат време да претопят в елинизъм или сьрбизъм българите от Тракия и Македония.

Това са причините за спешните преговори, в които заедно се бяха хвърлили Атина и Белград по време на Съединението на Източна Румелия със северното Българско княжество. Затова пък протестите, с които милостивите гласове на Запада винаги са се извисявали и най-вече всеобхватните реформи за подобряване съдбата на нещастното християнско население, с които през 1907 г. великите сили се ангажираха в Турция, допринесоха наистина до пълен провал на сръбско-гръцките политически стремежи.

Ние все още чуваме такива крясъци на тревога, веднага щом някоя българска област има смелостта да защитава по-енергично националните си, църковни или образователни права. Този необявен, но близък съюз между гърци и сърби срещу съществуването на българския народ като етнос и националното му развитие, датира още от времето на гръцко-българския църковен сблъсък…

(Из „Гърцизмът на

Балканския полуостров“,

София, 2017 г.)

(Бр. 18/2017 на "Златоградски вестник")