+ Едно мнение за меморандума за развитието на железопътната връзка Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе, подписан наскоро от премиерите Ципрас и Борисов

Инж. Величко ПАЧИЛОВ

На 6 септември т. г. в Кавала беше подписан Меморандум за разбирателство между България и Гърция за развитието на железопътната връзка „Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе“. Проектът, както се вижда, ще свърже трите големи гръцки пристанища на Егейско море с двете големи български пристанища на Черно море и едно на Дунав. Той е от огромно международно значение и особено за двете страни, тъй като се очаква да привлече големи инвеститори от Близкия и Средния Изток, Китай, Русия и други големи пазари.

В меморандума се предвижда трасето да тръгне от Солун на изток покрай новата магистрала и през Кавала и Комотини да стигне до Александруполис, откъдето да продължи на север до Свиленград и като завие на северозапад, да достигне до Димитровград и от там да продължи до Бургас, Варна и Русе.

В него обаче не се разглежда вариантът на трасето с което разстоянието от Солун и Кавала до Бургас, Варна и Русе се съкращава с цели 100 (сто) км. А това може да се постигне като се прокара жп линия от гара Полиарно (преди Комотини) до гара Подкова, с дължина 65 км (33 км в Гърция и 32 км в България) и от там по трасето на съществуващата жп линия през Кърджали до Димитровград и българските пристанища. С това по-късо трасе ще се постигнат много по-добри технико-икономически показатели, като съществено ще се намали себестойността на транспорта. Това намаление ще е от съществено значение за българския внос и износ през гръцките пристанища.

Като се има предвид, че жп линията от Солун до гара Полиарно ще е по съвсем ново трасе с дължина от порядъка на 240 км, допълнителните още 33 км на север до българската граница при с. Кушла, Златоградско, и още 32 км до гара Подкова, са напълно приемливи за такъв огромен проект. Във всичките си други отсечки в Гърция и България жп линията ще минава по вече съществуващи трасета, които,  разбира се, ще се коригират съгласно съвременните изисквания на проекта.  

И тук веднага се набива на очи, че българският интерес от по-късото трасе до Солун и Кавала напълно съвпада с интересите на другите държави, свързани с Паневропейския транспортен коридор ІХ (север-юг) от Хелзинки до Егейско море. А това са: Финландия, Русия, Беларус, Естония, Латвия, Литва, Украйна, Молдова и Румъния. Още повече, че паневропейските коридори изискват и шосейна връзка, която ще стане още по-къса и по-удобна след прокарването на тунела под Шипка. Изгодата от включване на новата отсечка Комотини (Полиарно)-Подкова-Кърджали-Димитровград, става още по-очевидна като си представим, че товарите от всичките тези държави за Кавала и Солун, като пристигнат в Димитровград, ще трябва да продължат по дългия 285 км обиколен път през Свиленград и Александруполис, за да пристигнат в Комотини, а не да тръгнат право на юг по по-късия със 100 (сто) км път до Комотини и от там да продължат по маршрута си до Кавала и Солун.

Още повече, че с това ще се облекчи жп отсечката от Димитровград до Свиленград, която и без това ще бъде натоварена достатъчно от товарите, идващи от цяла Европа за Близкия и Средния Изток и обратно.

Затова е недопустимо да се пренебрегнат с лека ръка както българските  интереси, така и интересите на европейските страни и не се работи, заедно с Гърция, за включване в проекта на най-естествената жп връзка - Комотини-Подкова-Кърджали-Димитровград, с което, впрочем, ще се оформи напълно паневропейският транспортен коридор ІХ по най-късото трасе. А както знаем, шосейната връзка по него в най-южната му част вече е осъществена. Доколко той е жизнен и необходим, може да се види на ГКПП-Маказа, където пътникопотокът е огромен и то при положение, че все още не е разрешено преминаването на автобуси, да не говорим за товарни автомобили. А и все още не е прокопан тунелът под Шипка…

(Бр. 18/2017 на „Златоградски вестник“)