Книгата „Живот край тъчлинията“ от Антон Кюртев, която аносирахме в миналия брой, представи миналата седмица в залата на общината Емил Хумчев, общински съветник и председател на комисията за младежта и спорта в ОбС.

Според него, освен за темата спорт, информацията за който е доста богата и неразлъчно вплетен в живота на автора, книгата ни отнася с любов към едно почти забравено време и неговите хора, много от които на старта на своя пълноценен живот, но и за тяхното възпитание по законите и принципите на спорта и спортсменството.

Ценното в книгата е, че Кюртев се връща твърде емоционално към хората, допринесли в Златоград да има и да се развие до едно завидно ниво както училищният, така и клубният спорт, за да печелим много републикански състезания и първенства.

Това е особено поучително днес, когато компютри и много други съвременни изкушения изместват застрашително спорта в ежедневието на децата, каза в стъпителните си думи Хумчев.

От своя страна авторът говори критично за отношението на общинската управа и директорите на училищата в общината към проблемите на спорта, изрази съжалението си, че те не присъстват на настоящото представяне, тъй като неговата цел е била да се състои един откровен разговор за тези проблеми. „Жалко е, че хората, от които зависи тяхното решаване, бягат от този разговор и не желаят обществен дебат по тях, каза Кюртев. – Наистина е за съжаление, че именно тези хора не ходят на културни срещи, не четат и не обсъждат книги, не споделят какво мислят за тези проблеми и как виждат решаването им. Но не само това – те дори не питат хората, чийто живот е минал със спорта, как те мислят…“

И наистина, представянето на книгата мина без учители, без директори, без общинари. Макар че има и учители по физкултура, и цяла дирекция по спорт в общината, а на книга се водят и маса спортни клубове…

Според Кюртев книгата му е с професионална насоченост, но тя е и за времето на 60-те и 70-те години в Златоград, когато в града има пет футболни отбора, но и за хората от онова време. Които не само добринасят за спорта тук, но и продължават с него като своя професионална съдба. Това е книга за спорта като вид общуване, антипод на физическата леност, на наркотиците, на отчуждението, което наблюдаваме сред децата днес.

(Бр. 17/2017 на „Златоградски вестник“)