Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

Пловдивският митрополит Николай, в съслужение с няколко свещеници от Пловдивската епархия, отслужиха тържествен водосвет на разкритата средновековна църква край с. Добромирци, за която читателите ни са информирани в подробности от миналия брой на вестника. Присъстваха трима областни управители - на Пловдив Здравко Димитров, на Кърджали Никола Чанев и на Смолян - Недялко Славов.

 

Бяха дошли хора от района, от  Кърджали и много златоградчани.

Може би това е мястото, на което за последно е служил великият български патриарх Евтимий Търновски, предположи археологът Николай Овчаров. И е редно при възстановяването му той да носи неговото име.  Средновековната църква беше разкрита при разкопки през юни. Около нея се откриват и няколко християнски гроба.

Митрополит Николай остана силно впечатлен от видяното и не скри  вълнението си. Той  изслуша с интерес обясненията на проф. Овчаров, след което каза пред хората:

„Тук векове наред епископи са извършвали благодатна богослужба и в тежки времена за нашия народ са отправяли молитва за божия закрила. Затова днес подобава, идвайки на това свято място, отново с  молитва да си спомним за ктиторите на древния храм, които са го построили и за епископа, който го е осветил. Да благодарим на Бога, че този храм, макар и затрупан от изпитанията в живота на нашия народ, не е погребан завинаги. Днес той възкръсва отново след няколко столетия, което е и знак за възкресението на България”, каза Владиката.

Митрополит Николай благодари на проф. Овчаров и неговия екип за труда, който полагат не само за този храм, но и за други храмове в диоцеза  на Пловдивската епархия и на Българската православна църква, които възкръсват за нов духовен живот.

Пловдивският митрополит благодари и  на българската държавност в лицето на тримата областни управители и на премиера - за съпричастието към делото на църквата. По думите му, това благодатно единство, което се осъществява, е за полза на българския народ. Според Владиката освещаването на храма край Добромирци, който  ктиторите биха искали да се нарича на името на св. Патриарх Евтимий, е важен знак не само за района на Родопите, но и за страната ни.

„Св.Патриарх Евтимий проповядваше вярата в много трудни времена за нашия народ и не само със слово, но на дело. И вече толкова векове наред той като ярка звезда свети, за да не ни обземе мрака на неверието, а да имаме светлината на живота. Затова похвална е идеята този храм да се нарича в чест, памет и прослава на Евтимий, патриарх Търновски. Ние имаме нужда от неговата помощ. Той има дръзновение пред Бога и тепърва ще ни бъде необходим, за да насърчи нас, архипастирите и пастирите на Светата църква, а и българските държавници към богоугоден живот, за да браним вярата и нашия благочестив народ, да бъдем не само негови почитатели, но и ревностни подражатели, каза Владиката.

- Присъстваме на знаменателно събитие - освещаване на средновековен храм. Много съм доволен, че и тримата областни  управители на Смолян, Кърджали и Пловдив са тук, защото тези региони покриват цялата Пловдивска епархия, най-голямата в България. Отдавна искам и много пъти съм го заявявал, че трябва да има обща политика по отношение на културно-историческия туризъм, още повече, че Пловдив ще бъде европейска столица на културата след две години. Това е един добър жест и пример към този разкрит храм. Дай Боже всеки разкрит храм да има подобно присъствие”, каза и Николай Овчаров.

За гостите, дошли специално за освещаването на храма, той припомни, че екипът му работи в продължение на 10 дни в края на май и началото на юни т. г. Археолозите тогава откриват уникална средновековна църква от 13-14 в., наричана от местните жители Ени Клисе (новата църква).

Овчаров обясни, че са запазени високи зидове на храма с характерния за това време градеж с дървени греди (сантрачи), с подравняване с тухлени парчета с немного качествен хоросан. Църквата е с дължина 11 м и  ширина 5 м, тя е еднокорабна, с полукръгла абсида, като отстрани има две малки ниши от север и от юг, като зидовете са запазени до 2.5 м височина.

В хода на проучванията под църквата от 13-14 в. археолозите попадат на по-ранна църква, датирана от 9-10 и началото на 11 в.

„Тя бе голяма изненада за нас като тип. Това е трикорабна базилика с размери 11 на 9 метра“, каза той. Ученият коментира, че подобна на тази църква е и църквата „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали, която е възстановена и се посещава днес от хиляди поклонници.

„Това, което открихме при тези разкопки, не противоречи на изказаната хипотеза през 1960 г., че навярно в този район между Бенковски и Добромирци, е преживял последните си години патриарх Евтимий“, поясни археологът Овчаров.

Той изрази надежда, че освен прекрасната архитектура, двете църкви ще дадат още много данни за миналото на Източните и Средните Родопи.

„През Средновековието преди  600-800 години долината между селата Бенковски и Добромирци е била един от най-християнските райони в Родопите”, посочи  той. - В подкрепа на това уточни, че в близката околност на около 1.5-2 км са намерени преди години и златни и сребърни монети от началото на  13-14 в., днес притежание на частна колекция в Златоград. Златната монета е от епохата на император Йоан Ватаций от първата половина на 13 в., а двете сребърни монети са от времето на  Цар Иван Александър, които са изключително редки за този район.

Другата находка е оловно кръстче. Но най-интересно е откритото през 90-те години на миналия век съкровище от 135 сребърни монети на цар Иван Шишман край село Пресека, намиращо се на 2-3 км от Ени клисе край Добромирци.

 

Митрополит Николай:

„Голям български духовен център е имало тук. Искрено благодаря за труда, който полагате. Благодаря ви за високото съзнание за голямото значение на тези храмове, не само като паметници на историята и културата, но и с голямото духовно значение за настоящето и бъдещето на нашия народ. Тук векове наред епископи и презвитери са извършвали благодатни служби и в тежки изпитания за нашия народ са отправяли молитва за Божия закрила. Възкресението на този храм според мен е знак за възкресението на България. За голямо съжаление ние не почитаме достатъчно българските светии, един от които е Свети Евтимий, Патриарх Търновски. Ние имаме нужда от неговата помощ и тепърва ще бъде необходим да насърчи архипастирите и българските държавници към богоугоден живот, добродетел и изповедничество, така че с цената на живота си да браним вярата и живота на нашия народ. Да наречем този храм на негово име, това означава да си припомняме по-често неговия образ и име и ревностно да му подражаваме“.

 

(Бр. 14/2017 на „Златоградски вестник“)