Иван СТЕФАНОВ

„На никого не пожелавам да му се налага тичане по болнични кабинети, още повече – лежане по отделения. Но само когато това му се случи, ще разбере колко е важно и полезно за един град да има нормално оборудвана и добре работеща местна болница, а не да тича по други градове“.

Това ми разказваше мой съгражданин в напреднала възраст, доста изпатил със здравословните си проблеми и няколко пъти вече „лягал под ножа“, в буквалния смисъл, в златоградската болница.

И винаги оставал изключително доволен от твърде внимателното и най-вече професионално отношение на сестри и лекари към него и към всеки от лежащите болни. Тъй като няма човек, който да не опира до болницата, а по мегдани и кафенета всеки има мнение и малко в повече критика за нейното състояние или конкретни лица там, този разказ, признавам си, не може да не сгрява и да те изпълва с хубавото чувство на гордост, че, ето, и в твоя град има нещо, което работи нормално, нужно е за хората в трудни моменти от живота им. И което помага.

От друга страна, като знаем как се развива родното здравеопазване в последните години, не можем да не виждаме, че то засяга най-вече малките болници, т. е. общинското здравеопазване. Чрез един много прозрачен трик – нормативно се завишават изискванията към тях, а като не се покриват тези изисквания, заложени в цяла редица документи, дейностите в тях се насочват към големите болници. Окръжни и най-вече частните болници на бивши министри и пр. депутатски деятели.

Затова цяло чудо е, че златоградската болница, видно и от редовните отчети на управителя й до кмета и ОбС, не само се справя, но и се стабилизира финансово.

Което е видно от цифрите на едно само отделение, споменато и в началото на този текст – хирургическото, със завеждащ дългогодишният хирург д-р Веселин Хаджийски – само до м. юли на настоящата година броят на извършените операции тук е 215 – апендесити, язви, хернии, хемороиди… И какво ли още не! Като сравнено със същия период на миналата година има леко завишение.

Д-р Хаджийски е в отделението още от 1987 г. В периода 1990-93 специализира в Клиниката по гръдно-коремна хирургия в Медицинския университет-Пловдив, а от 1994 е завеждащ отделението в Златоград.

Екипът му от десетина души, е с трима лекари и шест медицински сестри – врели и кипели в професията, някои от тях работят тук още от времето на д-р Костов, когато в отделението са обслужвали и по 40 лежащо болни. И това е ценното, нарича се приемственост, защото сега са редом до по-младите сестри, които могат да се учат от тях – на професионализъм, но и на човешко отношение към болните, което е не по-малко важно за лечението им.    

И д-р Хаджийски смята, че здравната политика отдавна е политика на довършване на молките болници, което е много погрешно. „Въпреки това, ние трябва да си вършим нашата работа, защото болните се увеличават. Сега работим по 13 клинични пътеки, а за проблемите ни сме информирали многократно всяко правителство и всяка поредна местна управа. Tака че всичко е известно на всички, казва той. – Kато болница и община, обаче, дано направим нещата така, че лекари и болница в Златоград да има и след нас, сегашното поколение златоградски лекари…“

(Бр. 14/2017 на „Златоградски вестник“)