Д-р Константин Вълчев

Предлагам на вниманието на читателите на ЗВ и на църковните настоятели в града, съставения от мене „Проекто-устав на Българската православна енорийска църква в България” (ПУ), който могат да прочетат в пълен обем в сайта „Двери на православието“. Желанието ми да е да се запознае нашият клир, преподавателите в богословските факултети, църковните деятели, а и всички, които се интересуват от църковните дела, с един нов устав за енорийските църкви у нас.

Това, което е ново и най-съществено в него, е взето от устави на църкви-столетници в Америка и Канада, а именно: активното участие на членовете на енорийските църкви в цялостния живот на тяхната църква. При подобна организация на живота в енорийската църква членовете от нейни „гости“ стават съпричастни с нейната дейност. Свещеникът, настоятелството и редовните членове на енорийската църква работят заедно като добър колектив за духовното израстване на енориашите и материалното осигуряване на църквата.

Най-същественият повод за публикуването на ПУ е да се  започне дискусия върху него от национален мащаб, без да се определя времето на завършването й. Да се вземат под съображение най-полезните за енорийската църква предложения и по този начин ПУ да се оформи в окончателната си редакция. Вярвам, че всеки, който прочете ПУ, ще намери нещо ново и интересно и няма да бъде загуба на време!

Вярвам също, че членове от Св. Синод, клирици и преподаватели от богословските факултети благосклонно ще погледнат на ПУ и част от тях ще вземат активно участие в дискусиите и ще допринесът за неговото усъвършенстване. Активните членове на църквите в чужбина ще бъдат горди, ако част от техния проверен от времето опит се възприеме от родната ни Църква и спомогне за нейното възраждане.

Убеден съм, че Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и Св. Синод, към които имам голям респект и уважение, биха одобрили един добър ПУ като пилотен проект, ако виждат в него един позитивен лост за прогреса на Църквата ни. Ако имаме желание, ако се молим и трудим и ако делата ни са богоугодни, Бог ще ни подаде ръка и ще успеем да допринесем нещо за благото на милата ни Църква. 

Предполагам, уважаеми читателю, че имате желание да научите нещо за автора.

Роден съм в китното родопско градче Златоград. Като юноша бях иподякон в двете църкви. Майка ми, Мария, беше много набожна, а баща й, Димо Хекимов, беше псалт. Завърших Медицинска академия в Пловдив и специализирах акушерство и гинекология в София. Работих в България 12 години, после в Етиопия, в Южна Африка. В Канада сме от 1972 г. Станахме членове на Македоно-българската катедрална църква „Св. Кирил и Методий” в Торонто. Съпругата ми Кина се присъедини към църковния хор, а аз бях избран за настоятел и по-късно заместник-председател на църковното настоятелство.

Бях един от тримата, които редактирахме и осъществихме издаването на юбилейната книга за 75-ата годишнина от основаването на църквата. Преди 11 години беше построена Българската източноправославна църква „Св. Димитър” в Брамптон, Онтарио, Канада, дар от сем. Игнат и Димитрина Каневи.

Написах устава на църквата. Бях настоятел, зам.-председател и председател на настоятелството. Сега съм Почетен председател. Редактирах с помощта на съпругата ми и нотирах „Божествена Литургия на св. Йоан Златоуст” на български език с църковнославянски песнопения и в превод на английски. Отпечатаха се в Торонто с благословението на Негово Високопреосвещенство Йосиф, митрополит на  Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия.

Със съпругата ми бяхме делегати на Църковно-народния събор през 2008 г. Две от предложенията ни бяха приети. Ние бяхме наградени с грамота от митрополит Йосиф за дългогодишна добра работа в църквите в Торонто.

Предлагам на вниманието ви съставения от мене устав. Всички, които имат предложения, коментари и желание да дискутираме тази тематика, моля да ми пишат на личния мейл - kvaltchev@rogers.com

Смислените и полезни резултати от нашите писмени дискусии ще бъдат публикувани в сайта “Двери”. Смятам, че темата е важна и е от компетенцията не само на тесните академични специалисти, но и на активните действащи енориаши на българските храмове в страната и чужбина.

(Бр. 14/2017 на „Златоградски вестник“)