Когато днес българите се разхождат из старите улички на Охрид, нека се спират и разгледат къщата на братя Робеви там. И нека не се заблуждават от плочата на нея, която им обяснява какви „прави македонци“, едва ли не „антички“, били те. Нека знаем, че именно с тях е общувал и разменял писма по народното дело Апостолът български.

По-долу публикуваме едно от писмата му до Константин Робев…       ЗВ

Писмо на Васил Левски

до д-р Константин Робев от Охрид,

6 август 1872 г.

Докторе и драги брате! Дойде най-сетне часът, та да помислим и за вашия край.

Работата не ми позволяваше досега да дойда и за Македонията. По-напред трябваше да се извърши всичко тук, по-близо до брегът, та постепенно да вървим все напред към Македония и Тракия.

Аз помня много добре каквото сме говорили в Цариград, че там при по-спокойно може да се работи, щото по-малки съмнения жа се хвърлят по работите, а и ние мислим, че ако трябва да се развие байрака, това трябва да стане и по сичките страни на нашето отечество…

Отникъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем - каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е… Да даде бог здраве, като мина към Щип и Скопия, ще гледам както и да е да дойда и във ваший град, та да наредим потребното. Лицето, което вие жа приемете, ще ви предаде билети и устава на привременното ни правителство и каквото й потребно наредете там до моето идвание. Най-главното си остава да събирате пари и да си набавите оружие като най-потребно на първо място… 6 авг. 1872 На всегда ваш брат: Дервишооглу Аслан - В. Лъвский

(Бр. 13/2017 на „Златоградски вестник“)