+ Две църкви с 11 гроба са открити при разкопки край Златоград, още пет са маркирани за разкопаване, осветяване и помен щe отслужи тук и Пловдивският митрополит Николай на 6 юли…

Ефим УШЕВ

За втори път в един кракък отрязък от време, след откритието на гроба на тракийската принцеса край с. Речица, Бенковски район през юли 2016, родопската земя разкрива тайните си пред нас и в това археологическо лято, след като екип археолози, воден от известния учен Николай Овчаров, попада на изключително откритие.

Разкопките стават в околностите до близкото с. Добромирци, чийто археологически дадености са регистрирани от експедиция още през 1960 г. Досега обаче нищо съществено не е предприемано, освен частични разкопки на централната външна стена.

Освен това, нови разкопки не са провеждани не само поради липса на средства, но и поради липсваща документация и достатъчно снимков материал от предишния оглед.

Ето какво е ясно от проучванията досега, споделено пред журналисти от Овчаров. :

. Високите зидове на църквата са от 13-14 в., те са с характерния за онова време градеж, с дървени греди, подравняване с тухлени парчета, трошен камък, споен с хоросан;

. Църквата е еднокорабна с полукръгла абсида. Дължината й е 11 метра, широка около 5 метра, с двускатен покрив, една от обикновените църкви на 13-14 век, добре запазена до определена височина, който дава възможност да се види нейния действителен облик. Според археолога, идеята е тя да бъде възстановена един ден, тъй като обектът е една голяма изненада - вместо една, разкриват се две църкви. Пристъпвайки към разкриване на църквата от 13-14 век, археолозите откриват отдолу още една, по-ранна църква, от 9-10 век. Край тях се ткриват два гроба на деца, направени прецизно, почти като саркофази, а извън църквата – гроб на високопоставено и почитано лице отпреди 11 века. Вероятно това е ктитор или особено уважаван дарител, на когото по време на строежа на втората църква отгоре му е направено специално помещение за поклонение. Разкриват се осем гроба от 13-14 век, с погребани по християнски обичай хора, със скръстени на гърдите ръце. Още пет църкви освен разкритите две има в район около 2-3 км. Предстои да се изследва открито на 2 км от църквите съкровище от 135 сребърни монети от времето на цар Иван Шишман, което сега се съхранява в музея в Кърджали. Според Овчаров, тяхното наличие е много странно, тъй като е от годините, когато района вече е под турско робство. Но пък с него се подбужда отново хипотезата, че Патриарх Евтимий Търновски е изкарал тук последните си дни…

Това дава основание с голяма категоричност да се твърди, че този район на Родопите през Средновековието е бил много мощно населен с християнско население. Турското наименование на местноста е Папаз тепе, т. е. Попски връх. Макар населението сега е мюсюлманско, преди около 800 години това е бил християнски край. Което се доказва и от новите разкопки и проучванията на района.

„По-малката църква може да датираме в 9-10 или началото на 11 век. Тя е характерен тип, т. нар. скъсени базилики. Една преходна форма между класическата базилика от ранно-християнския период и между кръстокуполната църква – класическата византийска средновековна църква. Тази църква обаче се оказва без притвор, прекалено голяма изненада като тип, тя е по-широка, отколкото дълга – с дължина около 9 метра и широка около 11 метра. Това е трикорабна базилика с три абсиди на изток, полукръгли, а вътре корабите са били разчленени с редове от стъпки. Това е характерно за периода от 9-10 век, когато е възвръщането на иконопочитането. Интересното е, че в този район вече няколко пъти попадаме на такива преходни църкви. Подобна е църквата, която открихме под основите на храма „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали“, каза Николай Овчаров, като заяви още, че в околността около двете църкви има открити златни и сребърни монети, които са в частен музей в Златоград. Една от тях е от 13 век, но има и две сребърни монети от времето на цар Иван Александър, които са много редки за този район, доста отдалечен от Търново, открито е и оловно кръстче.

„Най-интересната находка е, че само на 2 км оттук е открито съкровище от 135 сребърни монети на цар Иван Шишман в района на Пресека. Тук българските монети от втората половина на 14 век са много редки, това си е бил византийски район в това време. Наличието на монети пък на цар Иван Шишман за мен лично е необяснимо, изключителна е тази находка, но не е изследвана. Доц. Дочев от Велико Търново ще я изследва от кое от 4-те монетосечения на Шишман е, но от което и да е, тя е след 1371 г., умира цар Иван Александър. И веднага си задаваме въпроса: след като в същата година турците превземат цяла Южна България, какво прави само на няколкостотин метра съкровище на цар Иван Шишман? Изследването му ще хвърли светлина и върху тези базилики“, смята археологът. Пак от околността е открита една монета на Константин – византийски император от времето на Цар Симеон – първата половина на 10 век, когато е периодът на първата църква тук, което също е една интересна следа. За тези близо 40 години от работата ми в Източните и Средни родопи, са открити близо 20 такива църкви и вече е напълно оборено схващането, че това е едва ли не мюсюлмански край от памтивека. Това е било изцяло християнско население само преди 7-8 века, е мнението на Овчаров.

(Бр. 12/2017 на „Златоградски вестник“)