Янко ГОЧЕВ

През 1916-1917 г. войната на Русия срещу България в Добруджа се води по суша, въздух и вода. Равнинният характер на плодородната добруджанска земя предразполага и до сражения с участието на двете кавалерии.

В 47-и руски корпус, нападнал България, командван от генерал Андрей Зайончковски, има цяла руска кавалерийска дивизия, в това число попълнена и от страшните казаци, считани дотогава за непобедими. Легендата за непобедимостта им обаче рухва при сблъсъците с конните полкове от българската Първа конна дивизия, командвана от легендарния ген. Иван Колев. Той успява да срази категорично и безпощадно всички руски кавалерийски атаки. Записва серия от блестящи победи на бойното поле в Добруджа. На 23 октомври 1916 г. в боя при Кара Мурад българските конни части разбиват цяла бригада и пленяват знамето на руската 265-та Оренбургска дружина. В края на 1916 г., след много поражения, Русия решава да вземе реванш срещу конницата на ген. Иван Колев. Нейното командване изпраща така наречената „Дива дивизия”. В чест на рождения ден на императора си, на 19 декември 1916 г., руската кавалерия организира срещу малобройни български части атака, известна като „казашка лава”, която винаги дотогава е имала успех. Това става край Сатул Ноу, близо до р. Дунав. За „дивата” непобедима кавалерийска дивизия това е опит за измиване на позора от пораженията си от българите. За император Николай II пък, който е сигурен в успеха на своята кавалерия, новината от победата, в която никой в Петроград не се е съмнявал, трябва да доведе до подобряване на неговия апетит при хранене. Но българските части запазват самообладание и почти от упор разстрелват атакуващата „лава”, като бойното поле за минути се покрива със стотици трупове на руски кавалеристи... Поражението на руснаците е пълно!

Ген. Иван Колев остава непобедим до края на войната…

…

На 25 февруари (9 март нов стил) 1916 г., от българска мина е потопен руския миноносец „Лейтенант Пущин“. Това е най-голямата българска военноморска победа! Ескадрения мининосец се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набегови действия пред българското черноморско крайбрежие. При едно от тях, на 25 февруари (нов стил – 9 март), 1916 г., близо до Варна, се натъква на българска мина, корпусът му се пречупва на две и потъва. Загива почти целият екипаж от 75 души, между които и петима беларусци. Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. Руският военноморски флаг на едната от двете лодки се съхранява в Националния военноисторически музей в София. Плаващият след „Лейтенант Пущин” друг руски ескадрен миноносец – „Живой”, бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници. По този начин е осуетена планираната от командването на руския Черноморски флот бомбардировка на Варна. След откриването на миноносеца, историкът д-р Атанас Панайотов коментира: „С откриването на руския ескадрен миноносец „Лейтенат Пущин“ се доказва на практика втората българска морска победа. Ако приемем, че първата е успешната торпедна атака срещу турския крайцер „Хамидие“, то това е втората морска победа, осъществена на 25 февруари 1916 г., по време на Първата световна война“. Само няколко месеца преди този инцидент, през октомври 1915 г., в отделно нападение, Русия бомбардира Варна - загива мирно население и служители от българския военноморски флот.

(Бр. 12/2017 на „Златоградски вестник“)