Ефим УШЕВ

(От бр. 8)

…През лятото акценътт естествено са и новите археологически разкопки край Златоград, чийто консултант е известния историк Николай Овчаров. Става въпрос за поредната находка от тракийско време край с. Бенковски, на която посвещаваме цяла страница с подробности, за разлика от малоредовитеинформации в останалите медии. Защото, оказва се, новооткритият гроб на тракийската принцеса е срад най-богатите за епохата си и няма аналог сред българските земи.

Не пропускаме обаче да дадем думата на читателите си, за да задат въпросите си към местната власт за това как така продължава да се кърти скала в центъра почти цяло лято, от което няма мира и отдих за цялото население. Защото това не е първи, а пореден път, когато управата не само разрешава, но и пет пари не дава за думкащите бомби и къртачи, само и само по централна пътна артерия да се настани поредния „селски хитрец“ със свой бетонен бункер, затлачващ движението на превозни средства…

Тук са и материалите за няколко златоградчани в рубриката „Нашенци“ – единият е втората част от „историите“ на баба Анка Хекимова, дарителката на единственото липсващо в националния исторически музей досега бойно знаме от Илинденско-Преображенското въстание, това на войводата Апостол Петков Терзиев, наричан „Ениджевардарското слънце“.

Вторият е за лондонския лекар от Златоград Петьо Пандов, влезнал във вековните регистри на лекарите в кралството, а третият – за популярният златоградски актьор Виктор Калев, току-що тръгнал на турнета из страната със свой авторски спектакъл.

За нежеланието на местната кметска управа да погледне към проблема за околовръстно шосе на Златоград напомняме отново в следващия брой, давайки за пример околни общини, които печелят милиони за общините си за пътни проекти, само и само да спасят градовете си от бича на съвремието – мръсния въздух, водещ след себе си маса болести за хората. Така постъпват Кърджали, Смолян, Чепеларе. Това обаче не досяга дебелокожата, добре охранена  златоградска власт, която прави всичко възможно да вкара всички коли и камиони в самия център и така става първопричина за мръсотията на газ и нафта, за бичът на фините прахови частици най-вече върху децата в града.

А за това, че на герберското ни правителство неслучайно му казват „депесарско-пеевско“, личи от поредния ни текст по тази „проблематика“ - фирма от „кръга Доган“ прави пътя, водещ към границата откъм страната на Рудозем, е челния материал в броя. Фирма, свързвана с Румен Гайтански-Вълка, дала най-ниска оферта за 7-километровата отсечка през Средногорци – 8.9 млн. лв. „Поредния“ текст, казвам, тъй като в първата част на обзора информирахме как фирма на депесарския мафиот Пеевски пък бе предпочетена да прави пътя от разклона на Ерма река, през „колелото“ в центъра на Златоград, до съседното с. Бенковски.

Отделяме страница и за две премиери на важни за краезнанието ни книги, състояли се в Смолян по инициатива на Клуба на дейците на културата. Книгите са ч. ІІІ на „Златоградски страници“ от Е. Ушев и „Забранено за неделинци“ - от С. Любомиров, представени на смолянската читателска аудитория от доц. Владимир Янев, доц. Христо Гиневски и писателят Светлозар Казанджиев.

Друга страница през октомври е посветена на гостуването в Златоград на акад. Иван Радев, автор на над 70 книги из историята на българската литература през Възраждането, чието интервю основателно предизвика интереса на аудиторията ни – с точните акценти и преценки за културния живот и история на Златоград и въобще на Родопите.

На годишнината от освобождението на Златоград преди 104 години акцентира ЗВ през ноември – както с актуални събития, така и с приносни исторически документи, взети от отдавна забравени и неиздавани повече от 80 години книги, като тази на Ал. Ганчев (1934) със заглавие „Войните през Третото българско царство – 1878-1918“, с ценни сведения за пленяването на военния корпус на Явер паша от българските войски в Родопите.

Отново през ноември и декември напомняме на читателите си за златоградчани по широкия свят – портретите за младата Юлияна Алчева, спиделяща своя успех първоначално в Европа, след това и в САЩ, според която именно тук се убеждава, че няма невъзможни неща, стига да се бориш зя тах; както и портрета на д-р Динко Вълчев – златоградчанин в Канада, с изключителни постижения в лекарската наука.

Спираме са отново на надеждите ни за развитието на родната планина – започващия строеж на ГКПП-Рудозем, припомняме и „най-дългата мечта“ на родопчани, тази за жп-линията, която трябва да пререже планината в посока Беломорието – нещо, което не само не се доглежда от днешната местна власт, но и демонстративно се пренебрегва като една велика възможност за замогване и развитие на региона и неговото население…  

(Бр. 12/2017 на „Златоградски вестник“)