+ Пет дестинации за онези, които искат нещо повече от Халкидики и Тасос

Парос и Андипарос

Санторини и Миконос са най-популярните късчета суша от Цикладската група, но ако търсите автентично цикладско преживяване, мястото е Парос (3-4 часа с ферибот от Пирея, като може да разчитате на directferries.co.uk за сравнения на цени и дати). Дори в разгара на сезона островът запазва атмосферата си на място, което не е превзето изцяло от туристите, и предлага живописни, богати на история забележителности и толкова плажове, че целият ви престой може да мине в обиколки из тях. Парикия, столица и основно пристанище, е логичното място, от което повечето пришълци започват обиколката си (колата е препоръчителна). С белите си къщи, лъкатушещите улички и крепостта Парикия е образец на цикладска архитектура и има своя собствена забележителност - средновековната църква "Панагия Екатонпилиани". Но в Парос има много повече. Селцата Науса и Марпиза са запазили автентичния си дух, а античната кариера, дала мрамора, от който е изваяна Венера Милоска, е отворена за посещение. Близкото островче Андипарос (с лодка от Парикия през летния сезон, или с локален ферибот от Пунда целогодишно) е забележително с живописното си старо градче и пещера, за която се твърди, че е най-старата в Европа. Оглеждайте се и за Том Ханкс, който има къща на острова.

Възможностите за настаняване в Парос покриват всички видове бюджет, има и къмпинги (Koula е близо до Парикия, нощувката в разгара на лятото е 8 евро за възрастен, 3 евро за дете на 4-10 години, 4 евро за палатка, 5 евро за каравана, 7 евро за палатка под наем, 8 евро за бунгало, безплатно за коли, електричеството е 4 евро). Същото се отнася за ресторантите: Ephesus в Парикия е съчетава локална и малоазийска кухня, но за по-автентично и евтино преживяване, опитайте нещо по-скромно като Taverna Paros, отново в Парикия. Най-известният от местните плажове е Колумбритес заради причудливите му гранитни образувания.

Мани

Ограден от непристъпната планина Тайгет, в продължение на векове пелопонеският полуосторов Мани се свързва с изолация и суровите нрави на маниотите - наследници на византийски аристократи, превърнали кръвните междуродови вендети в начин на живот. Днес вендети в Мани няма, но пътешествениците, преминали по лъкатушещите планински пътища на Тайгет, попадат в място като никъде другаде в Гърция. Сред драматични планини, обрасли с кактуси опунция, сивеят каменни селца като Ватия и Кита, в които още стърчат високите кули, строени през ХVI-ХIХ в. като укрепления в междуклановите войни (последната приключила през 1870 г. след намесата на гръцката армия). Нос Тенаро съхранява малките, но мрачни останки от храм на Посейдон и оракул на мъртвите, и пещера, за която вярвали, че е един от входовете към царството на Хадес. Въпреки своята суровост (а може би тъкмо заради нея) Мани е гостоприемно място - местните с удоволствие спират да си говорят с вас, а храната в скромните таверни е проста и вкусна. Ресторантите в Геролименас ви дават оптималното съотношение между очарователната изостаналост на т.нар. Дълбоко Мани и прищевки на цивилизацията като покривки и безжичен интернет - докато To Akrogiali лежи на стари лаври, To Limeni още държи ниво. Мани има и няколко добри плажове (Калогрия, Кардамили, Агиос Николаос, Итилио, Порто Кайо и Котронас), а най-популярното туристическо преживяване е влизането с лодка в пещерите Дирос край Итилио (билетът за възрастни е 12 евро, редуцираният е 7 евро, през лятото е отворено от 10.00 до 18.00 часа). Ареополис на западния бряг и Гитио на източния, предлагат най-голямо разнообразие от места за нощувка, включително къмпинги (в Gythion Bay е 6.50 евро на нощ за възрастен, 5 евро за дете между 4 и 10 години, 9 евро за кемпер, 7 евро за каравана, 8 евро за голяма палатка, 4.50 за автомобил, електричеството не е включено в цените). Пътят с кола от Атина е около 4 часа.

(Бр. 12/2017 на „Златоградски вестник)