+ …Не е ли по-нормално въпросният „инвеститор”, да бъде така добър да си намери частен терен, каквито има достатъчно из града, да си построи балнеолечебницата, ако ще и пет звезди, а ние ще му предоставим минерална вода за целта, както и на всеки друг местен потребител, за което той ще ни плаща такса за ползването на предоставената вода…

Ефим УШЕВ 

Нека напомним на читателите, че проектът за зелен градски парк бе извоюван трудно от кмета и неговата кохорта чиновници, според които на въпросното място в центъра трябваше да се строят дублиращи на съществуващите спортни обекти в града, огромни паркинги, басейни, че и автогара. На всичко оттгоре – осеметажен частен хотел, с прилежащи към него, отново, градски къпални и още паркинги... За камуфлаж – тук-там и някое забито дръвче и тревица...

След ожесточени спорове по страниците на вестника и форуми на местни сайтове, след споровете из дирижираните „обществени” обсъждания, а след това и на заседанията на ОбС, кметът склони да се откаже от игрища и къпални и да приеме обществената необходимост от градски парк.

Но явно това е било само привидно, или поне половинчато, защото не само не посмя да поиска отмяна на предишно решение, което разделя казармения терен на две части, на едната от които ще се строи частен блок, но и сега виждаме, че в проектното прието за финансиране предложение се говори за „обособени три паркови зони”!?, във всяка от които ще „...бъдат позиционирани различни съоръжения, с цел задоволяване необходимостта на населението от развлечение...”

От което е ясно, че кметът предвижда в центъра не зелен парк, а дисниленд или както казва любимия му архитект Запрянова, ще ни строят не просто парк, а „паркови елементи”!

Чиновническото лицемерие в стремежа за бягство от единен градски парк отива дотам, че в спечеления проект да се говори не за строеж, а за „рехабилитация и реконструкция на градски парк”!? Сякаш можеш да „рехабилитираш” нещо, което нямаш? И можеш ли да „реконструираш” нещо, което още не си „конструирал”, т. е. построил?

Ще напомним още, този път на онези общински съветници от мнозинството в ОбС, които в редакцията на вестника заявиха преосмисляне на този проект, че с определената огромна част за строеж на частен хотел по далавераджийската схема „апортна вноска” на общинска земя, не просто харизваме на определен човек общински терен за лично ползване, но и поставяме представителите на бизнеса в неравностойно положение – местните могат да търсят и купуват частни терени за своите проекти, а някой идва отвън и му се предоставя „апортно” общинска земя в центъра, да си строи хотел! Откъде накъде? Не е ли по-нормално въпросният „инвеститор”, да бъде така добър, да си намери частен терен, каквито има достатъчно из града, да си построи балнеолечебницата, ако ще и пет звезди, а ние ще му предоставим минерална вода за целта, както и на всеки друг местен потребител, за което той ще ни плаща такса за ползването на предоставената вода! Това трябва да е позицията на една обществено отговорна, а неподкупна и дирижирана местна власт, с предварително определени намерения и решения...

Затова призоваваме отново овластените в общината - да осмислят идеята за единен градски парк, в който „парковите елементи” да са естествено вплетени не само, но и да са неразделна част в единния парков организъм, а не да ги отделят като самостоятелни оголени терени с бетон, извън общата зеленина на парковото пространство.

Нека водещото при поръчването на проекта за строеж да е именно парковото пространство като социален организъм за отдих и контакти, а не да гледаме на него като на терен-забавачница, каквото има във всяка детска градина и училище, при това  забавачница в „три зони”, с „различни съоръжения”. Да си изясним: дисниленд за забавления ли ще правим в центъра, т. е. люлки да се люлеем до припадък, а може и уредби да си монтираме за чалги, или ще строим зелен градски парк за отдих и отмора, в който да има и детски площадки и някоя друга атракция... Кое е водещото тук, господа общинари?

Впрочем, отговорността на избраниците ни пред гражданите и бъдещето на града си остава. Стига само да бъде разбрана и осмислена в интерес на цялото общество, а не за групи от него. И за предварително уговорени комисиони...

(Бр. 20/2009 г. на „Златоградски вестник“)