Юлия БЛАГОЕВА

Не съм виждала толкова хора в църквата в обикновен ден.

И толкова мъже. В притвора малки деца посрещат посетителите с пита и мед. А в средата на храма „Св. Георги”, без да се подпира стои изправен деветдесетгодишния отец Атанас Аролски и говори...

Имах усещането, че се намирам в престолния Търновград, когато св. патриарх Евтимий слиза между народа, за да го ободри, насърчи, утеши в неговите трудни дни. Всички гледаха с възхищение отеца, по лицата на жените се стичаха сълзи на умиление. Църковният хор, както винаги, пееше прекрасно. Това, което чух от 91-годишния свещеник беше, че не е видял зло от никой златоградчанин. А той работеше тук  в много трудно за вярата време, време на гонения и репресии...

Не е възможно да не е бил засегнат, да не му е сторено зло. И това е известно. Но е простил на всички, като истински християнин. Което го издига още повече в очите на хората.

Спомням си, че той поздравяваше пръв, когато на улицата виждаше колебание у другия дали да го поздрави. Мога да кажа, че златоградчани са били благословени от Бога, че са имали дълги години такъв пастир. И ето, той отново е тук, да обходи своето стадо, да го утеши и подкрепи, да му вдъхне вяра в тези трудни за много хора години.

Поздравих Църковното настоятелство за инициативата да го покани, но се оказа, че той сам е пожелал да дойде в града за своя имен ден – деня на св. Атанасий Велики. Щастлива съм, че целунах ръката, която 56 години държи Светото Евангелие и Кръста.

Нека е жив и здрав нашият отец Аролски. На многая лета!

(Бр. 9/2009 г. на „Златоградски вестник“)