24 май e по-скоро празник на грамотността, отколкото на азбуката.

Нека се гордеем с кирилицата, а и с глаголицата, която е изиграла не малка роля за грамотността на славянските народи. Но нека се замислим за умението ни да четем и пишем, за грамотността - както за езиковата, така и за математическата.

Да празнуваме, но и да се запитаме дали можем да четем и да смятаме.

Колко можем и колко от нас могат. Ако преборим шльоковицата, ще се преборим ли с неграмотността? Къде отиде пълният член и защо казваме „на 100%“, „на предвид“ и „казах му в прав текст“?

Колко грамотни са българските закони и дори българската конституция?

Защо 40% от младите хора са функционално неграмотни? Защо загубихме способността да се зачитаме в миналото и разрушаваме стари сгради, които са част от историческия разказ за онова, което сме?

Защо надстрояваме антични останки и унищожаваме посланието, което те са ни оставили? Защо не смеем да се зачитаме в историята си и предпочитаме фолклорния разказ, вместо документираните факти?

Защо живеем само със заглавия, не със статии и книги?

Защо мразим статистиката и предпочитаме безпочвената паника?

Защо вярваме, че рак се лекува с билки, че децата не трябва да се имунизират и че промените в климата са измислени от китайците? Защо мислим, че белите са по-умни от черните? Защо съжаляваме, че Хитлер не си е свършил работата до край, и че Тодор Живков не е изгонил всички турци?

На 24 май да поздравим много хора, които се борят за грамотността: всички медии, които проверяват фактите, хората, които разчитат замърсяването на въздуха, онези, които помагат на хиляди учители и ученици да прочетат миналото, а и много други, които подържат духа и грамотността ни.

(Бр. 10/2017 на „Златоградски вестник“)