Боб Мурхед

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесен мироглед; харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но му се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече степени в образованието, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка; повече експерти, но и повече проблеми; повече медицина, но по-малко здраве; приемаме повече витамини, но виждаме по-слаби резултати.

Пием твърде много; пушим твърде много; харчим твърде безрасъдно; смеем се твърде малко; шофираме твърде бързо; ядосваме се твърде лесно; лягаме си твърде късно; събуждаме се твърде уморени; четем твърде малко; гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си; правим големи планове да стигнем по-бързо до целта си, но всъщност правим по-малко и по-бързо даваме заден ход. Говорим твърде много; обичаме твърде рядко и лъжем твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем; добавихме години към живота, но не и живот към годините. Бяхме на луната и се върнахме, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед. Покорихме космическите пространства, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща; пречистихме въздуха, но замърсихме душата; разцепихме атома, но не успяхме да се преборим с предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко; планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме; имаме повече оръжия, но по-малко мир; по-високи доходи, но по-нисък морал; повече партита, но по-малко забавление. Имаме повече храна, но все по-малко се чувстваме наситени. Запознаваме се с повече хора, но имаме все по-малко приятели. Полагаме повече усилия, но имаме по-малко успехи. Създаваме нови компютри, за да складираме повече информация, но общуваме по-малко; караме по-малки коли, но имаме по-големи проблеми; строим по-големи фабрики, но произвеждаме по-малко. Създаваме количество, но не и качество.

Това са времена на бързото хранене и лошото храносмилане; на високите мъже, но и на низките души; на внезапните печалби, но и на плитките взаимоотношения, на по-красивите къщи, но и повече разбити домове. Това са времена на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ, на наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Времена, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, а вие може да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.

Не забравяйте да отделяте повече време на тези, които обичате, защото те няма да са с вас завинаги. Не забравяйте да казвате блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Не забравяйте да казвате „обичам те“ на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувката и прегръдката могат да излекуват всяка болка, когато са от сърце.

Не забравяйте да се държите за ръце и да цените моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделяйте време да се обичате, да си говорите, да споделяте ценните мисли в ума си. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

(Бр. 8/2017 на „Златоградски вестник“)