# 9 май 1917 г. - „черният ден“ на руската армия в Македония

# 100 години от победата на българската армия над руските войски на Завоя на р. Черна в Македония; Един укрит епизод от руско-българската война (1915-1918) в българските учебници по история…

Янко ГОЧЕВ

историк

„Черният ден“ на руската армия в Македония е закономерна последица от антибългарската политика на Русия по време на Първата световна война (1915-1918), когато Русия воюва срещу България по всички фронтове. Руски войски нападат България по суша, въздух и вода.

През лятото на 1916 г., след освобождението на Македония и Поморавието от сръбска окупация и обединението им с България, Русия се включва в широкомащабната война против България като сръбски съюзник и едновременно нанася двоен удар: от север в Добруджа в подкрепа на Румъния, с която Русия е съюзник от 17. 08. 1916 г., и от юг – в Македония, на Солунския фронт. През август 1916 г., в навечерието на общото настъпление на силите на Антантата на Солунския фронт, пристигат първите руски войски, които подсилват тогавашните врагове на България. Това е 2-ра особена бригада, командвана от руския генерал Михаил Дихтерис.

От септември 1916 г. тя е хвърлена в боеве срещу 1-ва българска армия в Битолско направление. Руските войски помагат на френските и сръбските части при овладяването на два български града в Македония – Лерин, на 23. 09. 1916 г., и Битоля, на 19. 11. 1916 г. През октомври 1916 г. в Македония се появяват още руски войски. Това е 4-та особена бригада, чието сформиране започва още през юни 1916 г. в Москва и се командва от генерал-майор Максим Леонтиев. На 28-30. 11. 1916 г. тя участва в настъплението срещу българите на Солунския фронт.

Особено активно действа 7-и руски полк. Той подкрепя сръбските атаки, при които губи 251 убити и ранени. Общо в тези дни бригадата дава 301 души загуби.

Според донесението на щаба на генерал-майор М. Леонтиев на 2. 12. 1916 г., неговата бригада се намира в завоя на р. Черна при село Брод в състава на 1-ва Сръбска армия и участва в нейните боеве против българските части в този участък на Солунския фронт. През октомври 1916 г. се разгарят и боевете в завоя на река Черна. Първоначално тук действат сръбските войски. След това обаче се насочват и руснаци. В нощта на 3 срещу 4. 12. 1916 г. 2-ра специална бригада сменя на позициите в тук сръбските Вардарска и Моравска дивизии. През май 1917 г. руските войски са привлечени в пролетната офанзива на Антантата с цел пробива на българската отбрана. Според руските историци руските войски са използвани основно от съглашенското командване като „таранна жива сила и пушечно месо“. Българските бригади са 2-ра тракийска на полковник Кирилов и 3-та рилска бригада на полковник Христо Бояджиев. Артилерийската подготовка в завоя на река Черна е на 5. 05. 1917 г., когато руската 2-ра руска особена бригада трябва да настъпи в участъка на 22-ра българо-германска бригада, заедно със 17-та колониална дивизия. Съотношението на силите е 18 френско-руски баталъона със 104 оръдия, които се изправят срещу 10 германски баталъона (дружини) и 60 оръдия на участъка. Германските и българските батареи откриват преграден и унищожителен огън.

Руският 3-ти особен полк постига срещу Хаинцелман частичен успех. По-големи са успехите на 4-ти особен руски полк. Тук германският преграден артилерийски огън е незадоволителен, което улеснява действията на руската пехота. След кръвопролитен бой, Дабица пада в руски ръце към 8.00 ч. сутринта на 9. 05. 1917 г. Руснаците пленяват даже 78 германци, в това число 4 офицери от 42-ри германски полк. Успехът с овладяването на тактическата височина Дабица обаче не е развит, защото руските войски не получават подкрепа от съседните френски части. За възвръщане на Дабица щабът на 22-ра усилена бригада разработва план. Замислът е да се атакуват руските окопи на височината откъм двата фланга. Преди това обаче трябва да се проведе бърза артилерийска подготовка. Това налага концетриране на огъня на близките батареи. Този план е блестящо изпълнен. Поведена е краткотрайна артилерийска подготовка с участие на 5 български батареи. Следва образцова контраатака, която започва вечерта на 9. 05. 1917 г. В нея участват германски егери, атакуващи от запад и една рота (6-та на капитан Шишков) от 2-ра дружина на 44-ти пехотен полк, атакуваща „на нож“ от изток. Повечето от руските войски, които защитават Дабица, са избити от снарядите и бомбите, а остатъците от тях се оттеглят панически назад. В 20.15 ч. германо-българските части окончателно овладяват Дабица. Тя остава руска само 13 часа. Загубите при българо-германската контраатака на Дабица са нищожни. Загива обаче командирът на 6-та рота на 44-ти пехотен полк, капитан Шишков. Българският офицер П. Дошкинов отбелязва: „Успехът бе резултат от мощното противодействие на българската артилерия, устойчивостта на 44-ти пехотен полк и смелите контраатаки на последния.“

С овладяването на важната височина Дабица боят на 9. 05. 1917 г. е спечелен от българо-германските войски. Руските войски не са просто победи, а разгромени. От 3000 щика, с които те участват в атаката, руснаците губят 1300 убити, ранени, контузени и безследно изчезнали. Поражението на руските войски в завоя на река Черна е тежко. 9. 05. 1917 г. е „черният ден“ за руската армия в Македония. Само на 9. 05. 1917 г. руската 2-ра особена бригада губи 25 офицери, от които 3 убити и 950 войници. Много тежко засегнат е 4-ти особен полк. Но „черните дни“ за руските войски в Македония продължават. Френският генерал М. Сарай не спира настъплението в този сектор на фронта, а атакува без оглед на загубите българо-германските позиции в завоя на р. Черна чак до 21. 05. 1917 г. Стремежът на френското командване на всяка цена да пробие българо-германската отбрана струва много скъпо за руските войски. До края на май 1917 г. руските загуби в завоя на р. Черна (убити, ранени, изчезнали) достигат 1200 души. Така за целия период на съглашенските атаки (9 – 21. 05. 1917 г.) в кървавия завой на река Черна руските загуби са средно по 100 души на ден! 4-ти особен полк на 2-ра особена бригада е изцяло обезкървен. Той губи 50% от личния си състав. Още по-големи от руските обаче са загубите на техните съюзници – италианци (2400 души) и французи (4000 души). На 21. 05. 1917 г. щабът на генерал М. Сарай прекратява настъпателните операции на Солунския фронт. Равносметката е ужасяваща. Загубите на съглашенските войски в пролетната офанзива срещу българската армия са значителни и хвърлят в отчаяние дори и най-големите оптимисти в техните редове. Тези загуби по различни източници варират от 13000 до 20 000 души! На обратния полюс са настроенията в редовете на Българската армия, която за пореден път доказва висок боен дух, твърдост в отбраната и решителност в контраатаките. Записана е нова бляскава българска победа в епопеята в Македония. В сборника „Черна“ се обобщава по следния начин резултата от победоносните майски боеве в завоя:

„…Тук падна легендата, че достойнсвата на българския войник отстъпват на големите и общопризнати негови качества при нападателния бой. Онова, което извърши българинът изобщо на целия южен фронт и частно в завоя на река Черна през майските боеве, е нещо легендарно, непознато на военната история. Въпреки силния и продължителен барабанен огън и многобройните атаки на около 40-50-хилядната итало-френско-руска армия по 20-километровия фронт в завоя, нашите войски не помръднаха от мястото си, не позволиха на противника да заеме нито една нова педя българска земя…“

Руските войски излизат от този бой обезкървени и със силно понижен боен дух. Този път награди няма. Генерал – майор М. Дихтерис е потресен от ужасните загуби и фактически се признава за победен, което личи от следващите му действия. На 18. 05. 1917 г. той изпраща рапорт до главнокомандващия Източната армия генерал М. Сарай, в който излага своите съображения за необходимостта да се снеме бригадата му от фронта и да се изпрати в тила. Моли за отдих, за да бъде съхранен бойния й дух. Според същия рапорт руските загуби в бригадата към този момент са 4400 убити и ранени и 8000 болни. Генерал М. Сарай приема аргументите на руския си колега и на 24. 05. 1917 г. издава заповед за извеждане на руските войски в тила. 2-ра особена бригада е изтеглена към леринското село Екши су. В тила е изтеглена и 4-та особена бригада. На 13. 06. 1917 г. двете руски особени бригади окончателно излизат от състава на сръбската армия. От този момент руските войски в Македония са вече пряко подчинени на генерал-майор М. Сарай.

(Бр. 8/2017 на „Златоградски вестник“)