Асен ГЕНОВ

След като протестите от 2013 г. затихнаха, медийната пропагандна машина около семейството на Пеевски и около ГЕРБ положи известни усилия да внуши на обществото, че Моделът КОЙ не съществува. Дори повече! Той е измислица на Кръга Капитал, Агнешките главички, Клуб З, или кой ли още не... Това били измислици на хранениците на американски фондации, грантаджиите и протестърите...

Е, май се оказва, че не е точно така. Една пресконференция на журналист от Нова очерта ясно как работи Моделът КОЙ. По-скоро една от неговите основни технологии. Най-голямата партия ГЕРБ си има кмет, в случая на Златоград. Градоначалникът е кум на депутат, също от ГЕРБ. Народният представител си има брат, който пък е женен за шефката на новините в Нова телевизия. Кметът възлага обществена поръчка на депутата (преди вторият да стане такъв), а жената на кмета пък е счетоводител във фирмата, получила поръчката. А самата поръчка е за 57 хил. лв., за да може да се възложи без конкурс. Малка е, но схемата е универсално приложима както за „дребни“, така и за далеч по-крупни суми, измервани в десетки или стотици милиони. Това са „порционите на властта“, насочвани към „обръчите от от фирми“...

А на мястото на ГЕРБ може да е всяка друга партия, която през своите кметове да раздава обществени средства на фирми, близки до членове (кмет и депутат) на партията. За да е завършена схемата, от думите на журналиста става ясно, че роднината на депутата, която му е шеф, спира излъчването на разследването срещу кмета - кум на брата на нейния мъж, а от думите на самия журналист става ясно, че сред коментарите около материала му е бил и въпросът, дали ще се хареса на Борисов. Съвсем просто казано, Моделът КОЙ е тази порочна обвързаност между криминални икономически интереси, политика и медии, при която властта пренасочва обществен ресурс, републикански средства, местен бюджет или евросредства към фирми на „свои хора“, а медиите се грижат това да остане скрито-покрито и да не се наруши комфорта на овластените... Не по-малко притеснителни са обаче други неща, които останаха извън акцентите от разкритията на Васил Иванов, които така или иначе си знаем.

Първото е, че журналистът каза, а никой в залата, пълна със журналисти, не възрази, че „колегите си шушукат по редакциите какво може и какво не може...“ Тоест, неговият случай далеч не е частен и изолиран. Тишината в залата потвърди думите му. Второто, дори по-притеснително нещо, е фактът, че този иначе титулуван разследващ топ-журналист е „абсолютно сигурен, че Борисов не знае“ за схемите на кмета и депутата и затова бил гласувал за него, „защото е мъжкар и прави разни неща...“

Това бе казано в отговор на друг журналист – Беновска, която пък настояваше Иванов да отговори „…дали смята, че Борисов е забелязал този човек и ако не го е забелязал, ти, като съвестен човек, защо не го сезира...“ И отново никой не възрази. Разследващ топ-журналист допуска, че Борисов не знае, че такива схеми се осъществяват от партията му, свързана с не един скандал именно с обществени поръчки. Без коментари засега е и искрената, граничеща с глупост наивност, че някой е длъжен да „сезира“ лидера на ГЕРБ, разследвайки злоупотреби на функционери на неговата партия.

А нещата ще се променят, само и единствено когато „шушукащите колеги“ на Васил Иванов проговорят…

(Бр. 8/2017 на „Злбатоградски вестник“)