Покаянието (изповедта) – сладката скръб на душата, освобождава човека от греховните вериги и утолява всяка печал „…Когато човек се стяга за път, той трябва да знае целта на своето пътуване. Такъв е случаят и с поста. Постът е най-вече духовно пътуване, а неговата цел е Пасха, „Празникът на празниците“.

Често покаянието се свежда до равнодушно, обективно изброяване на грехове и прегрешения, подобно признание на виновен пред предявен от закона обвинителен акт. Но съвсем друго нещо е изведнъж да осъзная, че съм се опетнил и съм загубил своята духовна красота, че съм далече от истинския си „дом“, от истинския си живот. Великият пост е време, когато трябва особено да внимаваме за нещата, които казваме. Нашият свят е неимоверно многословен, ние постоянно затъваме в думи, които са загубили своето значение, а следователно и своята сила. Християнството ни показва свещеното значение на словото – този наистина божествен дар. Ако обмисляме и претегляме думите си, отново ще осъзнаем техния дълбок и свещен смисъл.

Въздържайки се от храната, ние отново познаваме нейния вкус и се научаваме да я получаваме от Бога с радост и благодарност.

Прекратявайки развлеченията, слушането на музика, ненужните разговори и повърхностните разсъждения, ние отново разбираме най-великата ценност на отношенията с човека, с човешката дейност и с изкуството.

И разбираме това, само защото отново сме разбрали Самия Бог, защото сме се върнали към Него. И в Него – към всичко, което Той ни е дал по Своята безкрайна любов и милосърдие…“ (Из книгата „Великият пост“, София, 2001)

(Бр. 6/2017 на „Златоградски вестник“)