Теодор ТРАЯНОВ

ЕЛЕГИЧНО

…И дните безследно минуват,

унесени в свойта печал,

и сякаш видения плуват

над есенен гроб запустял.

През нощите кораби нями

секат безконечни тъми,

не виждам аз моето знаме,

по мачтите призрак шуми…

(Бр. 6/2017 на „Златоградски вестник“)