Евтим ЦВЕТКОВ
Време на отчаяние за граждани!
Преди около осем месеца кметът на общината издава заповед за събаряне на незаконни постройки в нечий двор, където съседите са си построили свинарник, напук на комшията си.
В заповедта ясно е подчертано, че контролът по изпълнението й остава за кмета. Законният срок за обжалване изтича, обжалване няма, но и постройките не са съборени. Затова пък потърпевшият гражданин е лашкан от съответния отдел в общината от процедура към процедура, само и само да не придвижи заповедта на към изпълнение.
Нещо повече – при многобройните посещения при кмета, гражданинът е свидетел как самият градоначалник, вместо да изпрати бригада за събаряне на постройките, се обажда лично по телефона на нарушителя, за да го моли да свали поне керемидите си от тях. После се оказва, че това били роднините на родния ни прокурор. Свинарниците, които вече не са свинарници, гордее се кметът, уви, още си стоят в двора на човека. Макар това, че не са вече свинарници, не ги прави по-малко незаконни...
Още отчаяния...
Преди около година кметът издаде заповед за досъбаряне на рухналата вече Бояджийска къща, непосредствено до автомивката в Стария град, като потенциално опасна. И до ден-днешен съборетината си стои, въпреки непрестанните сигнали на околните жители. И въпреки заповедта на кмета, която техничките от съответната служба следва да придвижат. За тях обаче все няма това, няма онова, елате утре, елате вдругиден. Уви...
Тъжна година за кулата-часовник…
Вече година граждани пишат и молят кмета да оправи часовника на училищната кула, закупен след гражданска акция, дарен на общината и възстановен след повече от половин век мълчание. Въпреки молбите, часовникът и до днес е спрял безславно, а кметът продължава, също безславно, бездействието на предшественика си Чаушев по този въпрос. Нещо повече – вместо да се обърне за помощ към фирмата доставчик, както си му е реда, кметът плаща командировки и хонорари на някакъв софийски търгаш на име Бебовски. Който пък, естествено, иска 5 хил. лв., за да пусне часовника. Който и до днес си мълчи Уви...
В центъра мирише все повече…
От около половин година информираме кмета за екологичната катастрофа в центъра на града, предизвиквана след спукването на канализационната тръба в речния бент. „Ние знаем за това, знаем...”, е отговорът на кмета през всичкото това време. „Знанието” му обаче не решава катастрофата и реката е превърната в канализационна клоака, отделно тежките ухания от градските нечистотии, обхванали града, изливащи се на воля и тровещи всичко живо по пътя си. Включително и хората, ползващи водата в чешмите си. На въпрос към съответните кметски служителки какви мерки се вземат, отговорът е, че това не става бързо, от вчера знаем за това и т. н. А спуканият бент е току под прозорците им и от онова „вчера” вече минава седмия месец... Уви!
Всичко това може да бъде продължено и всеки го знае. Ако обаче някой смята, че и само изброеното по-горе не може да стане за година време кметуване, да дойде и да се обади в редакцията. Или направо в кабинета на кмета...
(Бр. 20/2008 г. на "Златоградски вестник")